Обявените на 26 март от Доналд Тръмп нови мита от 25% на всички автомобили, внесени в Съединените щати, върна вниманието на инвеститорите към търговската и икономическа несигурност и ги подгони към златото – най-универсалното спасително убежище при кризи от всякакъв характер. Скъпоценният метал докосна историческия си максимум от 3057.59 щ. долара за тройунция в 17 ч. българско време на 27 март – дневен ръст от над 1.2%, прегазвайки техническите нива на съпротива от 3030 и 3040 долара за тройунция.
„Голдман Сакс груп“ повиши на 26 март „златната“ си прогноза за края на годината след като жълтият метал продължи да атакува нови височини. Пазарната му оценка от началото на годината до 27 март се е повишила с около 16% срещу спад от 2.9% на американския борсов индекс S&P 500. Анализаторите на „Голдман“ вече предвиждат 3300 долара за тройунция злато в края на 2025-а и потенциален диапазон на промяна 3250-3520 щ. долара за тройунция. Основният мотив на банкерите е „изненадващият ръст на паричните потоци в търгуваните на борсата фондове, инвестиращи в злато“, както и непресъхващото търсене на централните банки.
Майкъл Уидмър – суровинен стратег в „Банк ъф Америка“, пък прогнозира за клиентите си на 26 март, че скъпоценният метал ще поскъпне с над 10% през следващата година – до 3350 щ. долара за тройунция. Най-оптимистичният сценарий на банката е златото да достигне 3500 долара за тройунция до две години.
Последният златен щурм е подкрепен от мощен прилив на средства в най-големия в света търгуван на борсата фонд, гарантиран с физически златни доставки SPDR Gold Shares ETF, който управлява активи за над 90 млрд. долара. Откакто на 13 март скъпоценната суровина проби устойчиво психологическото равнище 3000 долара за тройунция, в този фонд са се влели общо 3 млрд. долара.
Сериозно търсене може да дойде и от китайски застрахователи след като неотдавна Пекин даде зелена светлина на националните застрахователни компании да инвестират 1% от активите си в злато.
Другият потенциален „златен кит“, според Муидмър, са централните банки, „които в момента държат около 10% от резервите си в жълтия метал, и могат да увеличат този дял до 30%, за да направят портфейлите си по-ефективни“.
Противно на златото, глобалните борсови индекси претърпяха поредния крах на 27 март след като акциите на някои от най-големите автомобилни производители в света потънаха заради новите мита на Белия дом. По време на борсовата сесия в Япония след обявяването им са били заличени 16.5 млрд. щ. долара от книжата на транспортните компании, по данни на Лондонската фондова борса LSEG. Акциите на „Тойота“ са поевтинели с 2.7%, на „Хонда“ – с 3%, а на Нисан“ – с 2.2 процента. Фирмените книжа на автомобилните компании „Хюндай мотър“ и „КИА“ са олекнали с по около 4% всяка в Южна Корея.
Американските фирми от сектора също са регистрирали загуби след борсовия звънец: акциите на „Дженеръл мотърс“ са поевтинели с 6%, а на „Форд“ – с почти 5%, основно заради тревогите за въздействието на налозите върху веригите им за доставки.
Книжата на европейските компании от сектора олекнаха, повличайки и основните европейски борсови индекси. STOXX 600 загуби 0.5% от пазарната си оценка в рамките на дневната търговия на 27 март, германският DAX падна с 0.64%, а британският FTSE 100 – с 0.54 процента.
На валутния пазар еврото падна до 1.0731 за един щ. долар по време на азиатската търговия, но се възстанови над 1.08 долара в късния следобед на 27 март.
Фючърсните контракти на суровия петрол сорт „Брент“ с доставка през май се търгуваха за 73.75 щ. долара за барел в 17.41 ч българско време след като надхвърлиха за кратко 74 долара за барел. Американският лек суров петрол WTI за доставка също през май се котираше за 69.70 долара за барел.
Пазарните играчи са силно изнервени от поредните мита на Тръмп на вноса на автомобили, въпреки че пълни подробности за обхвата им все още няма. Но възобновяването на търговското напрежение вреди на корпоративните нагласи. Проучване на „Си Ен Би Си“ показва, че 60% от американските главни финансови директори очакват рецесия в Съединените щати до края на годината сериозен скок от регистрираните едва 7% през миналото тримесечие. Това песимистично настроени предизвиква и отказ от сериозни корпоративни разходи – едва 35% от финансовите директори смятат да ги увеличат през тази година. Освен това, 95% от анкетираните признават, че политическата несигурност влияе негативно на вземането на решения, отказва инвеститорите от по-рисковите вложения в акции и увеличава паричните потоци в злато.
