Отношението на Съединените щати към Европа е като крилатата фраза от творчеството на Илф и Петров „Спасението на давещите се е дело на самите давещи се“. След като Доналд Тръмп се зае с помощта на администрацията си и най-вече на доверения си човек – Илон Мъск, да съкращава разходи, се оказа, че Старият континент е сред най-големите му тежести.
Вашингтон с право от години обвинява ЕС, че не отделя достатъчно средства за отбраната си и разчита твърде много на американската подкрепа. Тръмп премина от закани към осъществяването им, като е на път да остави съюзниците отвъд Атлантика сами да се погрижат за сигурността си.
Най-показателният пример за отношението към ЕС е изтеклия наскоро чат между високопоставени членове на екипа на Тръмп, в който случайно попада главният редактор на реномираното издание „Атлантик“.
В разговора участват не кои и да е, а
държавният секретар Марко Рубио, вицепрезидентът Джей Ди Ванс,
директорката на разузнаването Тулси Габард, министърът на отбраната Пийт Хегсет, финансовият министър Скот Бесент, директорът на ЦРУ Джон Ратклиф, началничката на кабинета на Тръмп Сузи Уайлс, специалният преговарящ за Близкия изток и Украйна Стив Уиткоф и още няколко представители на изпълнителната власт. Те са обсъждали удари по хутите.
В този чат Джей Ди Ванс изтъква, че Съединените щати поемат твърде много отговорност в сравнение с Европа, защото „едва 3% от търговията на САЩ минава през Суец, а 40 % от европейската търговия преминава през този канал“. Според него поддържането на маршрута отворен би било от полза за европейците много повече, отколкото на американската страна.
„Не съм сигурен, че президентът Тръмп осъзнава колко несъвместимо е това с посланието му към Европа в момента“, казва той, а по-късно добавя: „Просто мразя това да спасяваме Европа отново!
В отговор лице, идентифицирано като министърът на отбраната Пийт Хегсет, отговоря: „Вицепрезидент:
Напълно споделям вашата омраза към европейските хрантутници.
Това е жалко.“
След публикациите по темата Великобритания поиска Съединените щати да изяснят какво са имали предвид техните политици с коментарите за европейските съюзници. Европейската комисия не коментира случилото се.
За капак Тръмп защити хората си в сряда, като каза, „че се отнася с разбиране към думите на вицепрезидента си Джей Ди Ванс, че не харесва идеята страната му да плаща за спасяването на Европа“.
„Разбирам на какво се дължи това изказване. Европейският съюз се отнася към нас много, много зле по отношение на данъка добавена стойност, който ни взимат.“, посочи той.
Президентът допълни, че съветникът му по националната сигурност Майк Уолц е поел отговорност за изтичането на плановете за военната операция на САЩ срещу йеменските бунтовници хути и посочи, че министърът на отбраната Пийт Хегсет не носи никаква вина за случилото се.
Часове сред изявлението на Тръмп,
САЩ наложиха вносни мита в размер на 25% за всички автомобили,
произведени в чужбина. Мярката ще влиза в сила на 2 април и – според Тръмп – ще донесе небивал икономически растеж в САЩ.
Американският президент предупреди Канада и Европейския съюз да не си сътрудничат с цел подкопаване на US-икономиката и ги заплаши, че ще наложи далеч по-големи мита, ако дръзнат го направят.
„Ако Европейският съюз работи с Канада, за да нанесат икономическа вреда на САЩ, широкомащабни тарифи, много по-големи от планираните в момента, ще бъдат наложени и на двете, за да се защити най-добрият приятел, който всяка една от тях някога е имала“, написа Тръмп в своята социална платформа Truth Social.
Странна е представата на Доналд Тръмп за приятелството. Макар да осъзнава, че
Брюксел все още се надява на преговори с Вашингтон.
Председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен коментира в четвъртък (27 март), че дълбоко“ съжалява за решението на САЩ и че ЕС ще продължи да търси решение чрез преговори.
„Както съм казвала и преди, митата са вид данък – което е лошо за бизнеса и е еднакво лошо за американските и европейските потребители“, отбеляза тя и добави, че блокът ще продължи да защитава работниците, компаниите и потребителите си.
Еврокомисарят по въпросите на търговията Марош Шефчович посети Вашингтон във вторник (25 март), като разчиташе на диалог, но не постигна резултати. Той коментира само, че е участвал в „съдържателни дискусии“, без да уточни дали има някаква полза.
Осъзнаването на Европа, че сама трябва да поеме тежестта за сигурността си и че не може да разчита на доскоро най-близкия си съюзник, ще дойде трудно, но пък може да е за добро.
