Работната група към парламентарната Комисия по конституционни и правни въпроси обсъди промените в Изборния кодекс за съставянето и мандатността на Централната избирателна комисия (ЦИК).
Депутати и представители на професионални и неправителствени организации влязоха в спор дали да се увеличи числеността й и дали да се запази начинът на формирането й през парламентарно представените формации.
От „Възраждане“ и ПП-ДБ предлагат състава на Централната избирателна комисия да се променя след парламентарни избори.
„“Възраждане“ е в Народното събрание от 2021 г., а все още нямаме представител в ЦИК“, посочи депутатът Ивайло Чорбов.
Спор предизвика друга идея, отново на „Възраждане“, но и на ПП-ДБ, за политическа необвързаност на предложените за членове на ЦИК чрез въвеждане на изискване – кандидатите да не са заемали ръководна позиция в политическа партия или да са развивали активна политическа дейност през последните три години.
На това предложение възрази Георги Кръстев от ГЕРБ-СДС:
„Дали един член на ЦИК е професионалист или не, не зависи от това дали е представен и предложен от една политическа партия или пък неправителствена организация. Стигматизацията на политическите партии, че защитават само своя интерес, назначават „калинки“ – една теза, която много често чуваме, е много зловредна за българското общество“.
От „Възраждане“ предлагат още да се увеличи числеността на ЦИК от 15 на 25 членове, да има възможност за отзоваване, а мандатите им да се намалят – от 5 на 4 години.
Надежда Йорданова от ПП-ДБ възрази: „Една „по-стегната“ ЦИК, подпомогната от повече администрация, е по-работещото ефективно решение. Мандатността на един орган е една от основните гаранции за неговата независимост“.
От Обществения съвет към ЦИК настояха, че изцяло партийният модел за излъчване на членове на ЦИК е неефективен.
Те предлагат смесен модел – ядро от петима експерти, което да работи постоянно, и преди насрочването на избори, парламентарно представените формации да надграждат със свои представители – по двама за партиите с над 50 депутати и по един – за останалите. Ядрото да е предложено от различни институции – президент, омбудсман, Висш адвокатски съвет, неправителствени организации и академичната общност.
Юлияна Матеева от партия „Величие“ заподозря, че предложението е насочено срещу нейната формация:
„Когато наближава да се актуализират съставите с членове на по-малките опозиционни партии, рязко застъпваме въпроса за експертизата на тези членове“, каза тя.
Идната седмица работната група се събира отново.
