„Черен понеделник“ се очертава за глобалните фондови борси, които са в състояние на „свободно падане“ заради неотстъпчивостта на американския президент Доналд Тръмп по отношение на митническото „лечение“. След заличените 5.4 трлн. щ. долара от американските борсови индекси на 3 и 4 април, паниката се прехвърли и на азиатските и европейските тържища на 7 април. Погромът е повсеместен.
В Азия:
Индийският индекс SENSEX загуби 2500 базови пункта само в рамките на една борсова сесия – най-резкият срив за последната повече от една година.
Японските NIKKEI 225 и TOPIX 100 приключха борсовата си търговия на 7 април със загуби, съответно от 7.83% и 8.2 процента. Размяната на фючърсни контракти на японските компании дори беше преустановена след спада под критични стойности, а акциите на „Нинтендо“ и на „Сони груп“ поевтиняха с по над 10 процента.
Седмичният старт на фондовата борса на Тайван беше повече от плачевен, като търгуваните на нея индекси загубиха по около 10% от пазарната си оценка – най-горемият еднодневен спад в историята на тържището.
В Австралия базовият борсов индекс S&P/ASX 200 падна с нови 4.2% до най-ниските си от декември 2023-а стойности, с което загубите му за последните три работни дни надхвърлиха 7 процента.
Хонконгският Hang Seng потъна с 13.22% на 7 април – най-резкият срив за последните 28 години. А в Китай заговориха за „Черен понеделник 2“ след като индексите на всичките борси в континенталната част на страната реализираха загуби от 7.5% до 12.5 процента.
В Сингапур индексът Straits Times падна с над 7%, а южнокорейският KOSPI – с 5.57 процента.
Европейските индекси не направиха изключение.
Широкият европейски STOXX 600 беше загубил 4.25% от пазарната си оценка от началото на борсовата сесия до 14.18 ч. българско време на 7 април, а френският CAC 40 – 4. 28 процента.
Фючърсните котировки на американските борсови индекси също вещаят нови загуби след първия борсов звънец отвъд Атлантика. В 11 ч. българско време на 7 април оценките на S&P 500 бяха олекнали с 4.93%, на DJIA – с 4.32% и на NASDAQ Composite – с 5.33 процента.
Виновникът за световния финансов хаос обаче възприе предизвикателен тон и разби всички надежди за бърз обрат на 180 градуса.
Тръмп препоръча на репортерите, които го придружаваха на борда на президентския самолет „Еър форс 1“ на 6 април „да забравят за секунда пазарите“. И увери, че няма да отстъпи за сделка за намаляване на най-високите митнически ставки, освен ако не бъдат елиминирани търговските дефицити на Съединените щати с тези държави. Защото, за него, „дефицитът е загуба и американците трябва да имат излишък, или – в най-лошия случай – балансирано търговско салдо“.
„Не искам нищо да сриза надолу, но понякога трябва да вземете лекарства, за да оправите проблема“, каза Тръмп. И отново се оплака, че „американците са третирани толкова зле от други страни заради глупавите управляващи, позволили това да се случи …. да отнемат бизнеса, парите и работните места (на гражданите на САЩ)“.
„Може да се усеща отново като КОВИД, но тези разпродажби са предизвикани от човек“, коментира Карън Джорджис – фондов мениджър на ценни книжа в ECOFI (Европейски консорциум за органични торове).
Финансовите пазари реагират толкова негативно защото митническите ставки са далеч по-големи от очакванията и представляват най-голямото сътресение в световната търговия за последните 80 години. Нещо повече, инвеститорите се страхуват, че Тръмп пределно ясно е дал да се разбере, че за разлика от предишните финансови сривове, американската администрация няма да се втурне да спасява пострадалите, а Китай обяви в края на миналата седмица ответни мита от 34% на целия американски внос в страната си.
Милиардерът Бил Акман основател на хеджинговия фонд „Пършинг скуеър“ и ключов поддръжник на стопанина на Белия дом – е твърдо убеден, че „въвеждането в сила на митата на 9 април срещу целия свят е грешка“. В коментар в социалната платформа X той посочва, че Тръмп не е „безпогрешен“ и призовава за 90-дневно отлагане, за да се оцени отново положението преди „глобалното стопанство да бъде хвърлено в блендера“.
Акман не е единствен. По информация на „Си Ен Би Си“, и други бизнес лидери постепенно губят доверие в икономическото лидерство на президента. И макар че пулично поддържат неговата линия, тайно актуализират автобиографиите си с дестинация Цюрих.
Китай също поражда сериозно напрежение.
Разгарят се спекулациите, че Пекин може да девалвира агресивно юана след като правителството на президента Си Дзинпин обяви ответните мита от 34% на американските стоки, които трябва да започнат да се събират ат 10 април.
Валутни анализатори коментират, че това е най-силно колебащия се пазар от избухването на КОВИД, и това е само началото на мандата на Тръмп. Засега те не могат да направят сигурна прогноза как ще се развият нещата, защото всичко се променя много бързо.
Официални китайски представители са заявявали нееднократно, че приоритетът им е стабилна национална валута, но действията на Вашингтон могат да ги принудят да преосмислят позициите си. Защото по-слабият юан ще направи китайските стоки по-евтини зад граница и ще компенсира част от натиска от митата на Тръмп, като същивриминно ще оскъпи американския внос у дома.
Евентуалната девалвация обаче си има и цена, включително и риск от отлив на капитали. Китайски полтици са обсъждали мерки през уикенда за стабилизиране на икономиката и на пазарите, включително и евентуално ускоряване на плановете за предоставяне на стимули в подкрепа на потреблението.
Извън Китай, масовите продажби, включително на суровини като мед, петрол и злато, задълбочиха опасенията от глобална рецесия и увеличиха залозите, че Федералният резерв ще се опита да се намеси.
„Торонто доминиън сикюритис“, „Голдмън Сакс груп“ и „Ю Би Ес глбоубъл уелт мениджмънт“ предвиждат, че доходността на десетгодишните американски държавни облигации ще падне до 3% в края на годината заради масовото бягство на инвеститорите от рисковите активи и вложенията им в спасителни убежища. Анализатори на канадската инвестиционна банка смятат, че щатските парични стратези ще орязват лихвените проценти на всяко от следващите си официални съвещания от юни до май 2026 година. И че има 50% шанс най-голямата световна икономика да изпадне в рецесия.
В изказване на 6 април финансовият министър на Съединените щати Скот Бесънт заяви, че „няма причини“ за вкарване на рецесия в цените и омаловажи касапницата на пазара като краткосрочна реакция на „органични животни“.
Популярният пазарен анализатор и телевизионен водещ Джим Креймър пък обяви по „Си Ен Би Си“, че „не смята да се паникьосва“. Защото фундаменталните икономически показатели все още са стабилни и той се оглежда за благоприятни възможности да започне да купува книжа на по-ниски цени. Останалите играчи от Уолстрийт пък трескаво променят състава на портфейлите си и добавят акции на фирми за консерви към списъците си от дружества, които трябва да наблюдават.
Резкият срив на фондовите борси със сигурност е мъчителен за някои инвеститори, но за тяхно успокоение не е извънредно явление.
Фондовите тържща са имали много низходящи обрати през последните 125 години заради войни, пандемии, финансови кризи и рецесии. Но пораженията от тях като цяло са били временни и преодолими.
В исторически план, цените на акциите продължават да се повишават, подкрепяни от икономическия растеж на държавите и от растящите доходи. И от ключово значение за инвеститорите е да не изпадат в паника. И да знаят, че сега не е моментът да прехвърлят вложенията си в кеш. Защото подобна стратегия крие риск да реализират сериозни загуби и да пропуснат следващия подем.
