Върховният административен съд (ВАС) сезира Конституционния съд за прекратяването на процедурата по избор на главен прокурор с решение на Висшия съдебен съвет от 23 януари 2025 година.
В съобщение на ВАС се казва, че е внесъл в Конституционния съд въпроси за установено несъответствие между § 16 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗСВ), обн., ДВ, бр. 6 от 21.01.2025 г., и чл. 33, ал. 4 от ЗСВ, и Конституцията на Република България. Със същото определение върховните магистрати спират производството по административно дело № 1077/2025 г. по описа на ВАС до произнасяне на Конституционния съд по поставените въпроси.
Административното дело във ВАС е образувано по жалба на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов срещу решение на Пленума на Висшия съдебен съвет по т. 1.1 от заседанието, проведено на 23.01.2025 г. С него се прекратява откритата с решение на Пленума на ВСС по протокол № 19 от 22.06.2023 г. процедура за избор на главен прокурор на Република България, тъй като същата не е приключила с указ на президента за назначаване към 21.01.2025 г., както и с оглед ограничението в гласуването на предложение до президента на Република България за назначаване на главен прокурор да участват изборни членове, чийто мандат е изтекъл.
Върховните магистрати приемат, че е налице несъответствие на разпоредбите на § 16 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗСВ, обн., ДВ, бр. 6 от 21.01.2025 г., и чл. 33, ал. 4 от ЗСВ, приложими по настоящото дело, и Конституцията на Република България.
С оспорената разпоредба на чл. 33, ал. 4 ЗСВ, която предвижда, че „Пленумът на Висшия съдебен съвет може да прави предложение до президента на Република България за назначаване и освобождаване на председателя на ВКС, председателя на ВАС и на главния прокурор, както и да приема решения по ал. 3, като в гласуването могат да участват само изборни членове, чийто мандат не е изтекъл към датата на предложението или вземане на решението.“, на практика законодателят препятства осъществяването на правомощията и вземането на решения от конституционно предвидения и постоянно действащ орган – Висш съдебен съвет, в цялост.
Изводът, който може да бъде направен е, че с приемането на оспорените законови разпоредби Народното събрание от една страна изземва функции, възложени от Конституцията на ВСС, а от друга – при определена хипотеза – изтичането на мандата на членовете на ВСС, препятства осъществяването на правомощията на органа в цялост. Подобно изземане и ограничаване на функциите и правомощията на конституционно установен орган от страна на законодателя е в ярко противоречие с чл. 8 от Конституцията на Република България.
Независимостта е съществена характеристика на съдебната власт, изрично прогласена в чл. 117, ал. 2 от Основния закон и има ключово значение за осъществяване на правораздавателната дейност като основна нейна конституционна функция за гарантиране на върховенството на правото. (Решение № 3 от 2015 г. по конституционно дело № 13/2014 г.).
Освен изземане на правомощия на Пленума на ВСС да проведе конкретна процедура за избор на главен прокурор на Република България, което както вече бе описано, е извършено с приемането на § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ (обн. в ДВ, бр. 6/21.01.2025 г.), законодателният орган със същия закон приема и разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ЗСВ, с което на практика отнема правомощие на Пленума на ВСС, уредено в Конституцията на Република България – чл. 129, ал. 2 от Основния закон.
Без съмнение, утвърдено многократно в практиката на Конституционния съд, недопустимо е със закон, приет от обикновено Народно събрание, да се отнемат уредени в Основания закон правомощия на конституционен орган, какъвто е Пленумът на ВСС.
Парламентарното управление на една република се характеризира и от възложените с Конституцията дейности и основни правомощия на посочените конституционни органи и от баланса в правомощията, които имат и контрола върху тях.
По въпроса кога са налице „промени във формата на държавно устройство и на държавно управление“ Конституционният съд е категоричен, че се променя формата на държавно управление при промяна на възложените на конституционните органи от Конституцията дейности или ако им се отнемат някои основни правомощия, каквото без съмнение е правомощието на Пленума на Висшия съдебен съвет да избира председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор – чл. 129, ал. 2 от Конституцията.
Върховните магистрати приемат, че приложимите по делото разпоредби на § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ (обн. в ДВ, бр. 6/21.01.2025 г.) и чл. 33, ал. 4 от ЗСВ, приет със същия закон, са противоконституционни като противоречащи на чл. 1, ал. 2, чл. 4, ал. 1, чл. 5, чл. 8, чл. 117, ал. 2, чл. 129, ал. 2, чл. 130, ал. 1, чл. 130а, чл. 130б от Конституцията на Република България.
Определението по административно дело № 1077 от 2025 г. не подлежи на обжалване.
