Следва ли да бъде ангажирана отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди, когато по прекратено наказателно производство разследваният неизвестен извършител не е привлечен като обвиняем? Това ще тълкува Гражданската колегия на Върховния касационен съд във връзка с дело на лекар срещу прокуратурата. Той претендира 15 хил. лв. за имуществени вреди и още 50 хил. лв. за неимуществени от прекратено разследване, по което не му е повдигнато обвинение.
Историята започва през 2012 г. с подадена срещу него в ГДБОП от жена жалба за принуда, по която е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител. За 4 години разследващите разпитали обаче само лекаря и подателката на жалбата, като провели и очна ставка между тях. През 2015 г. производството е прекратено с мотива, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Преди това обаче разследването служи като основание прокуратурата да приложи специални разузнавателни средства и да поиска изменение на мярка за процесуална принуда на лекаря по друго дело.
По него той е с мярка парична гаранция, но бившият главен прокурор Иван Гешев – тогава още редови обвинител в Софийска градска прокуратура, иска утежняване на мярката в задържане под стража, позовавайки се на делото по сигнала за принуда. Така внесената от лекаря сума по гаранцията е отнета в полза на държавата, а той е задържан и остава в ареста близо месец.
След прекратяването на разследването за принуда предявява иск по чл. 2, ал. 1, ЗОДОВ, който ангажира отговорността на държавата за вредите от „обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление„.
Софийският градски съд и Софийският апелативен съд отхвърлят иска с мотива, че при тясното тълкуване на законовата уредба прокуратурата не отговаря за вреди от неповдигнато незаконно обвинение. Оказва се обаче, че състав на ВКС е въвел вече противоречива практика в тази насока. В негово решение се приема, че изразът „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се тълкува по-широко и когато досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство.
