В Деня на Конституцията председателят на Народното събрание Наталия Киселова поздрави народните представители и българските граждани с годишнината от приемането на Търновската конституция на 16 април 1879 година и честити професионалния празник на българските юристи.
„От времето на Търновската конституция до днес парламентарното управление остава безалтернативно. Съвременната парламентарна република предоставя най-широки възможности за участието на гражданите в управлението, независимо от кризисните процеси и демократичното политическо развитие„, заяви Киселова.
Тя обърна внимание, че направените конституционни промени през последните повече от 20 години са показали, че търсенето на съгласие между парламентарните групи е висш принцип и той гарантира успеха им. В същото време подчерта, че опитът от последните години недвусмислено сочи, че конституционните ревизии следва да се извършват след сериозна национална дискусия и осмисляне.
Тя призова народните представители да не забравят стремежа на създателите на Конституцията да бъдат изразители на волята на българския народ – без това да поставя под съмнение принадлежността на България и нейните граждани към общочовешките ценности – свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост.
След Киселова две декларации, посветени на 100-годишнината от атентата в „Света Неделя“, прочетоха Стефан Маринов от ГЕРБ-СДС и Атанас Атанасов от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“.
Маринов припомни, че до края на ХХ век това дело на комунистически терористи, взривили храма „Света Неделя“ на Велики четвъртък – 16 април 1925 година – е най-кървавият атентат в света. При взрива на 25 кг бомба загиват 213 души, от които 9 деца. Над 500 души са ранени. Сред убитите са 12 генерали, 20 висши военни, трима депутати, кметът на София и много граждани.
Терористите са имали за цел да отнемат живота на Цар Борис III и на министрите в българското правителство по време на опелото на убития по-рано ген. Константин Георгиев.
Атентатът е финансиран и подпомаган от Съветска Русия, като част от плана й за дестабилизиране на европейските държави, с цел чрез подривни действия да се стигне до падане на законната власт и да се установят работническо-селски правителства по съветски модел, уточни народният представител.
В декларацията си Стефан Маринов подчерта, че досега наследниците на комунистическата партия не са се извинили за жертвите на атентата. Атанас Атанасов от ПП-ДБ акцентира, че атентатът е бил добре организиран и структуриран план, поверен на хора, преминали специално обучение под ръководството на съветски инструктори, чието логистично обезпечаване е поверено на резидента на военното разузнаване на Червената армия във Виена. След това той направи връзка със случилото се в храма „Света Неделя“ през 1925 г. със случилото се преди дни – на Цветница в украинския град Суми.
Декларация прочете и депутатът от „БСП – Обединена левица“ Галин Дурев. Той обърна внимание, че случилото се на 16 април 1925 г., който той не отрече, че е едно от най-трагичните в българската история, трябва да се разглежда в контекст – кръвопролитната гражданска война, свързана с кървавото потушаване на юнското и септемврийското въстание през 1923 година.
Декларация бе изчетена и от името на парламентарната група на „Възраждане“. Димо Дренчев говори за дигиталното евро, което според него е механизъм за контрол – инструмент, който ще даде на бюрократите в Брюксел невиждана досега власт върху личните финанси.
Последната декларация бе на ДПС – ДПС, изчетена от Джейхан Ибрямов. В нея той обърна внимание, че в предаване по БНР в рамките на поредицата „Антон Митов представя“ имало отговор на въпроса „Защо мразя турците и защо не обичам турците“. Ибрямов бе категоричен, че то погазва етичните стандарти и противоречи на Закона за радиото и телевизията. Той призова БНР да извърши проверка на сигнала им, като пожела да им бъде поднесено официално извинение и ако е необходимо, да се вземат дисциплинарни или редакционни мерки с цел недопускане на подобни случаи в бъдеще. В края на декларацията Ибрямов прочете стихотворението на Реджеп Кюпчу „България„, което започва с „Аз не съм чужденец“ и завърши с призива „Подай хляб на този, който те замеря с камъни“.
