На Велики четвъртък от трибуната на Народното събрание прозвучаха четири декларации от името на парламентарни групи. Първи бяха от „БСП – Обединена левица“, като депутатът Десислав Тасков припомни, че на 24 април отбелязваме 110 години от масовите репресии над арменците, извършени от Османската империя срещу милион и половина невинни жертви.
„Наш дълг е да осъдим извършителите и да осигурим справедливост за жертвите“, обяви Тасков. Той добави,че от дистанцията на времето няма никакво съмнение, че международната общност не е успяла да предотврати насилието над арменския народ – до голяма степен поради липса на превантивни механизми и заради кризата на международния ред по онова време.
„Днес, 110 години по-късно, както международната общност, така и Република България, имаме в свой дълг да признаем и да реагираме срещу всяко едно престъпление срещу човечеството. Не може да покриваме с булото на безразличието ненаказаните престъпления – особено срещу основни човешки права, защото това води до тяхното повтаряне„, подчерта Тасков и добави, че от „БСП – Обединева левица“ изразяват съпричастност с всички арменци, живеещи в България, и с всички арменски организации и сдружения в страната, които имат ценен принос за развитието и просперитета на страната ни.
Явор Хайтов от ДПС – ДПС изчете декларация от името на парламентарната си група, посветена на предстоящия празник – Възкресение Христово, с който от ДПС на Ахмед Доган поздравиха всички български граждани и християни.
„Сигурен съм, че всеки от нас има своите лични размисли в тези дни, но тук в тази зала носим обща отговорност – да не допускаме ежедневието и общественият спор да заглуши човешкото в нас. В този момент нека да си припомним, че истинската мяра за един човек и за един народен представител не е в това колко силно говори, а колко е способен да чуе; не колко критикува, а колко гради и не колко власт има, а как я използва.
Великден е символ на обновлението – това е шанс – не просто за лична вяра, а за обществена промяна. Нека в тези дни на размисъл си дадем възможност да бъдем по-добри – ако не заради себе си, то заради хората, които са ни изпратили тук„, призова Явор Хайтов от ДПС – ДПС.
Явор Божанков от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ започна декларацията на парламентарната си група с думите, че от два месеца от ГЕРБ-СДС отказват да я разгледат и съответно – подкрепят и заради това той ще я представи публично – от парламентарната трибуна. Той добави, че вчера въпросната декларация беше отхвърлена. Божанков отбеляза, че тя е била за осъждане на продължаващата война на Руската федерация срещу Украйна, на политическите репресии на режима на Путин и за решения за ускорени реформи сектор „Сигурност“ на Република България, които да елиминират влиянието на Руската федерация у нас.
Чрез тази декларация искаме да заявим, че България не може да си позволи безразличие, когато войната и потисничеството с превръщат в инструмент на външната политика, отбеляза Божанков, като припомни как Путин е обвиняван за това, че Русия е отвлякла 35 000 украински деца.
Той разкритикува намерението на ГЕРБ-СДС да възстановят „АЕЦ-Белене“, като уточни, че вместо България да продаде оборудването при взаимно изгодни услови на Украйна, от БСП решили да се съобразят с режима в Кремъл, а ГЕРБ – да се съобразят с БСП.
„Колеги от „Граждани за европейско развитие на България“, не бъдете като президента Румен Радев, който не иска да си разваля настроението с позиция за безобразията на режима в Кремъл“ опита се Божанков да провокира депутатите от ГЕРБ-СДС. Той добави, че ако от два стола се пада на земята, то от ГЕРБ могат да си представят до какви травми могат да стигнат от гимнастиката между Кремъл, Тръмп, Орбан и Европейския съюз. Накрая Божанков предупреди, че от ПП-ДБ ще търсят всяка възможност и парламентарен инструмент, за да поставят отново декларацията си на гласуване и така всеки депутат да определи от коя страна застава.
Накрая прозвуча декларацията на „Възраждане“, прочетена от депутата им Даниел Петров. Тя бе озаглавена „Хроника на една предизвестена смърт“ и бе посветена на държавните горски стопанства, за които Петров алармира, че фалират, тъй като нямат средства за основните си дейности – залесяване и последващи грижи за горските култури. Освен това те не могат да изплатят заплатите на служителите си към териториалните поделения на държавните предприятия.
