Ватикана предприема стъпки към канонизирането на Антони Гауди, каталонския архитект, проектирал храма „Саграда Фамилия“ в Барселона. Седмица преди смъртта му папа Франциск одобри указ за признаване на „героичните добродетели“ на Гауди, като му даде титлата „достопочтен“ – първата стъпка към официалната канонизация.
Роден през 1852 г. в Реус, провинция Тарагона, област Каталуня и наричан „Божия архитект“, Антони Гауди посвети последните 40 години от живота си на изграждането на „Саграда Фамилия“, грандиозен храм, който ще бъде завършен до 2026 г. – 144 години след полагането на първия камък и на 100-годишнината от смъртта на неговия автор.
Инициативата за канонизиране на Антони Гауди се насърчава активно от 1992 г. насам
от специална асоциация на неговите почитатели. Ако процесът е успешен, Гауди ще бъде обявен за светец заради „служенето на Бог чрез архитектурата“.
Според Ватикана архитектът се е стремял да доближи хората до вярата чрез изкуството си.
Антони Гауди и Корнет (Antoni Gaudí i Cornet) е един от най-големите новатори в архитектурата
по негово време и дълго след това. Характерният му индивидуален стил, описван като смесица от неоготика и ар нуво, носи и белези на сюрреализма и кубизма. Като водеща при него се посочва испанската разновидност на ар нуво, наричана Каталонски мадернизъм.
През 1878 г. Гауди е сред първите десет каталонци завършили прерасналото вече във Факултет по архитектура на Барселонския университет училище. Освен традиционните дисциплини – художествена, техническа и научна – младите архитекти се обучават и в историческа и археологическа насока. Целта на това обучение е създаването на архитекти, по-различни от предишните строителни специалисти и академици. От тях се очаквало да бъдат движеща сила във възраждането на каталонската идентичност, като за целта да поемат духа на традицията в каталонското строителство (не само на жилищни и обществени сгради, но и на църкви и манастири), благоустроявайки Барселона с един впечатляващ нов обществен архитектурен фонд, отличаващ се с представителна монументалност.
1883 г. е особено ключова в творческия път на Гауди.
През тази година започва ред важни проекти, един от които остава емблематичен, както за творчеството му и каталонския модернизъм, така и за стила ар нуво въобще.
По препоръка на бившия си преподавател Жоан Марторел и Монтелс на 3 ноември Гауди е въвлечен в начинание, което впоследствие става най-емблематичният паметник на неговото творчество. По инициатива на Духовната конгрегация и на вярващите в Св. Йосиф е започнат строежът на храм, посветен на Исус Христос и родителите му на земята – Йосиф и Мария. Храмът логично получава името „Светото семейство“ (Sagrada Familia, Саграда Фамилия). Гауди решава да създаде един грандиозен паметник, изпъстрен с множество скулптури и с монументалното излъчване на класическите католически катедрали. Той прави план, подобен на латински кръст. По време на гражданската война плановете са опожарени, впоследствие от 1940 г. започва дострояването ѝ.
Сградата има три фасади, като над всяка се издигат величествени кули.
Източната фасада е украсена с изображението на сцената „Рождество Христово“, западната – със „Страстите Христови“, а южната, където е и главният вход, е украсена с композицията „Славата Божия“. Архитектурното пространство се увенчава от голям свод, над който се извисява внушителна кула, завършваща с висока лантерна. Тя се издига на 170 м над земята, а около нея – още четири по-малки кули. Кулата над апсидата е посветена на Дева Мария и е украсена с дванадесет звезди. Всъщност именно кулите са най-забележителни в силуета на постройката. Общо осемнадесет по план, те придават пищно и величествено излъчване на катедралата. До днес са построени едва осем.
