Берлин преоцени прогнозата си за икономическия растеж на Германия през 2025-а до 0%, предричайки още една тежка година за най-голямото европейско стопанство. За 2026-а правителството очаква увеличение на БВП със скромния 1 процент. В последната си оценка за Световната икономическа перспектива МВФ прогнозира 0% растеж на Германия през 2025-а и 0.9% през 2026 година.
През януари кабинета в оставка на германски канцлер Олаф Шолц заложи на 0.3% стопански ръст за тази година, но новите му предвиждания са за икономическа стагнация, каза министърът на икономиката Роберт Хабек. А това означава миниатюрна надежда за облекчаване на икономическата среда след двете години на рецесия през 2023-а и 2024-а.
Икономиката на Германия е затънала в икономическа криза през последните години, с препускаща инфлация, напомпана от пандемията от КОВИД-19 и руското нахлуване в Украйна. Днес пък ключови експортно ориентирани сектори като автомобилният и фармацевтичният, са изложени на тежки загуби от митата на Белия дом: твърдият 10-процентен налог на целия внос за Съединените щати и 25-процентните ставки за колите, алуминия и стоманата, които вече са в сила. На 3 май пък трябва да започне обмитяването и на автомобилните части.
Амриканският президент Доналд Тръмп обяви и допълнителни „реципрочни мита“ за множествоърговски партньори, които впоследствие замрази с 90 дни, за да даде възможност за преговори по тях, предизвикали сериозни турбуленции на финансовите пазари.
Представяйки последните прогнози за растежа на 24 април в Берлин, Хабек отбеляза, че икономическата несигурност е нараснала чувствително в световен мащаб заради митата на Белия дом. Последствията – от пазарния смут до низходящото преоценяване на перспективата за световния растеж – нанасят сериозен удар на германското стопанство точно когато то вече се бори със слаб търсене от чужбина, твърди министърът на икономиката.
„Решенията за фскалната политика на бъдещото германско правителство ще осигурят положителен тласък, но ще имат забележим принос за растежа едва през идните години“, коментира Хабек.
След предсрочните избори на 23 февруари Германия ще има ново, ръководено от консерваторите правителство, което трябва да поеме управлението на 6 май след като Християндемократическия съюз на бъдещия канцлер Фридрих Мерц и посестримата му Християнсоциален съюз се съгласиха да влязат в коалиция със Социалдемократическата партия.
Коалиционното споразумение съдържа поредица от мерки, които трябва да стимулират боледуващото стопанство, включително планове, позволяващи на компаниите да отписват 30% от размера на инвестициите си от данъчно облагане за скледващите три години. Бъдещият кабинет смята също да намали енергийните разходи, да реформира Кодекса на труда, за да позволи по-гъвкаво работно време, да премахне ограниченията и да понижи корпоративните данъци и същевремнно – да ореже разходите в подкрепа на развитието на възобновяемата енергия.
За да увеличи потенциалния растеж доста над 1%, новата администрация предвижда вълна от инвестиции за подобряване на разпадащата се германска инфраструктура, включително мостове, пътища, железопътни линии и училища. Още преди началото на коалиционните преговори, партиите успяха да се преборят за конституционни реформи, позволяващи увеличение на разходите за отбрана, както и за 500 млрд. евро за инфраструктура и инвестиции за защита на климата.
Хабек обаче подчерта, че „парите сами по себе си не решават проблеми“ и подкани новите управляващи да решат бързо структурните недостатъци, което ще даде отговор дали конкурентната мощ на германската икономика ще получи стимули или всичките средства ще се изпарят яко дим.
Представители на индустриалния сектор са посочвали нееднократно, че недостигът на работна ръка, дългото планиране и процедури за одобрение и високите енергийни разходи в сравнение с интернационалните стойности са основните фактори, които пречат на германския икономически растеж. Несигурността по отношение на бъдещата икономическа политика обаче също влияе върху частните инвестиции.
Според последната правителствена прогноза, инфлацията ще падне до 2% през 2025-а от 2.2% през 2024 година. За 2026-а Берлин очаква спад на инфлационния натиск до 1.9 процента.
Очаква се безработицата да нарасне на фона на мрачната икономическа перспектива през 2025-а. Въпреки че броят на безработните намаля с 22 хиляди – до 2.967 млн. през март, това е най-малкият месечен спад от 2009-а насам, по данни на Федералната агенция по заетостта.
