Президентът на САЩ Доналд Тръмп призова за безплатно преминаване през Панамския и Суецкия канал за американски военни и търговски кораби. „Американските кораби, както военни, така и търговски, трябва да могат да преминават безплатно през Панамския и Суецкия канал“, пише той в Truth Social. „Тези канали нямаше да съществуват без Съединените американски щати. Помолих държавния секретар Марко Рубио незабавно да се справи с тази ситуация“, добави той.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Панамският и Суецкият канал не биха съществували без американска намеса. Затова той поискал свободно преминаване за американски военни и търговски кораби. „Инструктирах държавния секретар Марко Рубио незабавно да се заеме с тази ситуация и да я разреши!“
Каналите начисляват такса, която се изчислява въз основа на размера на плавателните съдове, техния тонаж, вид и други параметри. През април министърът на отбраната на страната Пит Хегсет обяви, че Съединените щати и Панама са се споразумели за рамково споразумение за приоритет и свободно преминаване на американски военни кораби през Панамския канал.
Преди това президентът на САЩ многократно обвини Панама, че е предала контрола над канала на Китай. Той заяви необходимостта от възстановяване на безпрепятствения достъп до корабния маршрут с всички необходими средства и не изключи употребата на сила.
Страхът на САЩ: Един ден да не загуби Латинска Америка от Китай
Натискът на Белия дом върху Панама е само поредният обрат в продължителната противопоставяне, което се развива вече четвърт век.
През 1997 г., преди близо 30 години, базираната в Хонконг CK Hutchison Holdings придоби контрол над две пристанища на Панамския канал, едното в Тихия океан, а другото в Атлантическия океан. Въпреки факта, че до 40% от контейнерните кораби, пътуващи за Съединените щати, преминават през корабния коридор, Белият дом не е повдигнал никакви възражения срещу сделката. Около 2000 г. Китай не изглеждаше като заплаха: той представляваше само 2% от износа на Латинска Америка. Оттогава ситуацията се промени.
Освен Мексико, Китай се е превърнал в основен търговски партньор на почти всички страни в региона.
В конкуренция с него САЩ все повече разчитат на груба сила: военните бази на Вашингтон са разпръснати из Централна и Южна Америка. Особено много от тях има близо до Панама.
Превръщането на тази малка (4.5 милиона жители) централноамериканска държава в потенциална гореща точка съвпадна с 35-годишнината от една от последните „хуманитарни операции“ на САЩ от края на ХХ век. През декември 1989 г. американците нахлуха в Панама, за да свалят от власт генерал Мануел Нориега, обвинен във фалшифициране на избори и подпомагане на наркотрафика. Притиснат до стената, Нориега отправя апел за помощ към всички страни по света, но получава подкрепа само от Общото събрание на ООН. Неговите половинчати протести не направиха впечатление на Съединените щати: след като пожертваха част от международната си репутация, американците осъществиха отстраняването на Нориега докрай.
Свидетел на епохата (тогава е бил на 43 години), Доналд Тръмп ясно заявява на днешния панамски президент Хосе Раул Мулино, че не бива да се изключва възможността за повторение на предишния сценарий.
По ирония на съдбата, Мулино спечели изборите, обещавайки приятелство със Съединените щати,
но те се оказаха изключително несътрудничещ съюзник. Предвид значителния си търговски обем с Китай, Панама би предпочела позиция на стратегически неутралитет между великите сили, но позволяването ѝ на маневриране не е част от плановете на Тръмп. Белият дом чака отстраняването на китайски компании от управлението на пристанищата, в противен случай заплашва да анулира самия договор за прехвърляне на канала на Панама.
Доналд Тръмп възложи на държавния секретар Марко Рубио, първият испаноговорящ, заемал поста, да приложи политиката на силен натиск върху латиноамериканците. Според служителя, син на кубински емигранти, Белият дом е сериозно загрижен за неутралността на панамските водни пътища. Каналът улавя значителна част от потока стоки, отиващи към Америка, което означава, че в случай на фронтален сблъсък с Китай, тези, които го контролират, биха могли да лишат Америка от необходимите ѝ доставки. Тръмп и Рубио настояват, че инфраструктурата е в китайски ръце и възнамеряват да сложат край на тази ситуация, без да се страхуват от груба сила.
