Под диригентската палка на Пеевски, депутатите отказаха да узнаят истината за скандала около препятствията пред една частната инвестиция в отбраната и то когато иде реч за стратегически обект за националната ни сигурност.
След като лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов официализира окончателно сговора си с Делян Пеевски с изявлението си от Валенсия , с което направи дълбок поклон пред лидера на от „ДПС – Ново начало“ с високата си оценка за подкрепата му за парламентарното мнозинство и правителството на Росен Желязков, послушниците в парламента не закъсняха със своя.
След месец парламентарни хватки и размотаване , депутатите от управляващото мнозинство отхвърлиха предложението на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) за изслушване на премиера Росен Желязков, военния министър Атанас Запрянов, министъра на икономиката Петър Дилов и шефа на ДАНС Пламен Тончев,
свързана със скандала, около непрекъснато създаваните спънки,
за реализирането на проекта на български частен инвеститор за изграждане на завод за барут в Смядово.
Още преди няколко месеца стана ясно, че одобреният проект за построяването на стратегически завод за барут е спрян преди година с… телефонни обаждания от санкционирания за корупция по по Глобалния закон „Магнитски“ Делян Пеевски.
На 6 март 2024 г. в дневния ред на Министерския съвет има точка, с която две частни оръжейни фирми – „Ахелой ОПМ“ ООД и „Караш Инвест“ ЕООД – е предвидено
да бъдат обявени за стратегически обекти от значение за националната сигурност.
Да ама не! Телефонното обаждане на Пеевски „изтегли“ точката от дневния ред на заседанието.
Историята съвсем се осветли след като бившия министър на икономиката Богданов откровено заяви, че е имало опит за влияние върху него като министър да оттегли точката за дневен ред, но тъй като той не се е поддал, „ръка“ за подкрепа за спирането на решението е подала ДАНС, която е променила даденото вече положително становище.
Въпреки десетките медийни публикации по темата и скандалното поведение към един български инвеститор, независимо от изключителната важност от изграждането на такъв завод за българската национална сигурност,
народните ни представители решиха да не изслушат причините,
довели до скандалните разкрития по темата.
И това, въпреки че още в началото на месеца в програмата на Народното събрание ясно можеше да бъде прочетено следното:
„Изслушване на министър-председателя на Република България Росен Желязков, министъра на отбраната Атанас Запрянов, министъра на икономиката и индустрията Петър Дилов и председателя на ДАНС Пламен Тончев на основание чл. 111 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно създаването на необясними бюрократични препятствия от местна и централна власт по включването на обект за производство на взривни материали и барут в гр. Смядово в Стратегическия списък по силата на ПМС 181/20.07.2009 г. (Вносители: Богдан Богданов, Николай Денков и Радослав Рибарски, 28.3.2025 г.)“ – точка четвърта за четвъртък 10 април, това така и не се случи.
Същият ден обаче,
министрите от кабинета Желязков бяха залети с десетки питания
(основно от групата на „ДПС – Ново начало“) и поради тази причина време така и не остана за това изслушване. Нито тогава, нито на следващия ден или следващата седмица
На 30 април бившият министър на икономиката Богдан Богданов отново направи опит да внесе точката в дневния ред на парламента, но този път искането му беше отхвърлено – „За“ гласуваха 75 депутати, „Против“ – 44, а 73 се въздържаха, което предизвика истински скандал в пленарната зала.
Казано накратко диригентът на програмата както на правителството, така и на парламента отново си свърши работата, за да въдвори ред в замитането на следите.
И всичко това докато пред
представителите на Брюксел политиците ни не спират да демонстрират
съпричастността си към решенията на Евросъюза. И… да подкрепят – естествено! – обявения в началото на март план за превъоръжаването на ЕС, който може да достигне 800 милиарда евро през следващите пет години.
Да не говорим за изявлението на премиера Росен Желязков, който само преди дни направи следното изказване:
„Гъвкавостта на всяко едно производство следва и пазарното търсене. Отбранителната ни индустрия трябва да е достатъчно гъвкава, за да може както екстензивно, тоест като количество и брой на изделията да се развива, така и по отношение на разнообразието им.
Да са
високотехнологични и същевременно да запазим капацитета, който имаме.
Естествено, това става най-правилно тогава, когато имаме непрекъсваема верига на доставките. Най-добре е да имаме собствено производство на материали.
От барута до крайното изделие всичко е в нашите ръце. В България има около 30 високотехнологични предприятия в индустрията. Този клъстер трябва да бъде обединен в обща синергия, за да имаме не само национална отбранителна независимост, но и да бъдем и водещи в Европа“.
Как обаче всичката тази показност се покрива с това, което действително се случва у нас е много трудно да разберем.
