Вместо да се превърне в ден на силно ново правителство и възраждане на европейската увереност, 6 май се превърна в унизителен момент за Фридрих Мерц. Членовете на Бундестага отказаха да го утвърдят като канцлер при първото гласуване, което е безпрецедентно. Този провал нанесе сериозен политически удар върху центристките сили в Европейския съюз, пише „Политико„.
Володимир Зеленски, като лидер на воюваща Украйна, изрази надежда за засилване на германското лидерство в европейските и трансатлантическите отношения, поздравявайки Мерц за избирането му все пак за канцлер. Въпреки дипломатичния тон, посланието на украинския президент съдържаше критика към липсата на решителност от страна на Германия, особено в контекста на руската агресия и оттеглянето на САЩ под ръководството на Доналд Тръмп от подкрепата за Украйна.
Катя Хойер, историк, коментира за „Политико“, че този старт не предвещава уверено и стабилно управление, а по-скоро разкрива дълбоките разделения в германския политически център.
През последните три години Германия се колебаеше да изпълни традиционната си лидерска роля в Европа. Олаф Шолц, предшественикът на Мерц, се забави с доставките на оръжия за Украйна, докато водеше нестабилна коалиция. Сега, в условията на дълбоко разделение, Мерц ще се бори да прокара необходимите реформи, включително увеличаване на разходите за отбрана и защита на германската индустрия от американските тарифи и китайските предизвикателства, отбелязва „Политико“.
Вътрешнополитическите проблеми на Германия се отразяват и на Европа. Френският президент Еманюел Макрон, например, се провали в опита си да ограничи крайнодясната „Национален сбор“, което доведе до парализиран парламент.
Според Яна Пуглиерин от Европейския съвет за външна политика, провалът на Мерц при първото гласуване не е оправдал очакванията за стабилно, проевропейско германско лидерство и повдига въпроси за неговите политически умения. Критиците му, включително бившият канцлер Ангела Меркел, са изразявали съмнения за способността му да заема високи държавни постове.
