Федералният резерв (ФЕД) остави без промяна основния си лихвен процент на официалното съвещание на банковия паричен комитет на 6 и 7 май и не направи намек, че планира да го понижи в близко бъдеще, защото всеобхватните мита на американския президент Доналд Тръмп са повишили риска от нов ръст на инфлацията и от рецесия, както и от увеличение на безработицата. Което заоблачава допълнително икономическата перспектива на страната.
Единодушното решение на паричните стратези запази базовата краткосрочна лихва по федералните фондове в досегашния й диапазон от 4.25% до 4.50% на трето поредно официално заседание. Лихвеното равнище не е променяно от декември 2024-а насам когато беше понижено с 1% след охлаждането на инфлационния натиск, предизвикан от пандемията от КОВИД-19.
„Доволни сме от провежданата политика“, заяви председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл на пресконференцията след края на двудневното съвещание на 7 май. И допълни, че той и колегите му смятат, че „точно сега е най-подходящо да изчакат и да видят как ще се развият нещата“ защото „има висока доза на несигурност“.
В официалното изявление на американските централни банкери се обръща внимание на спада на БВП през първото тримесечие на тази година, като се подчертава, че свързаният с митата внос в Съединените щати „е повлиял на данните“.
Същевременно паричните стратези допълват, че „икономическата активност продължава да нараства със стабилни темпове“ и пазарът на труда остава „стабилен“, а инфлацията „се запазва завишена в известна степен“. С други думи, констатации, които не предполагат скорошно понижение на лихвените проценти, въпреки повтарящите се призиви на Тръмп за редуциране на кредитните разходи и атаките срещу Пауъл.
Майското лихвено решение бе взето след публикуването на по-силните от очакваните данни за новите назначения по трудов договор без тези в селското стопанство през април, показали, че пазарът на труда остава стабилен въпреки задълбочаващата се несигурност от търговската политика на Белия дом. Именно тази информация за заетостта накара много икономисти да отложат най-рано за септември очакванията си за първата лихвена редукция на Федералния резерв.
На пресконференцията след съвещанието на паричния комитет Пауъл каза, че предизвиканата от митата инфлация може да е както краткотрайна, така и продължителна, в зависимост от големината на набозите и от това колко дълго ще останат в сила.
Доходността на американските държавни облигации, която се движи в противоположната посока на цените, падна до най-ниското си равнище за деня след съвещанието на централните банкери. Възвръщаемостта на двегодишните ДЦК, които следват предвижданията за лихвените проценти, загуби 3 базови пункта – до 3.76%, но впоследствие компенсира част от спада – до 3.78 процента.
