Украйна е започнала да обмисля вариант за пренасочване от щатския долар и евентуалното по-тясно обвързване на украинската гривна с еврото в хода на задълбочаващото се разцепление на глобалната търговия и засилващите се връзки с Европейския съюз, споделил за агенция „Ройтерс“ председателят на Украинската централна банка Андрий Пишни.
Потенциалното присъединяване към ЕС, „нарастващата роля на блока за гарантирането на нашите отбранителни способности, по-резките колебания на световните пазари и вероятността от фрагментация на глобалната търговия“ принуждават централната банка да проучи дали еврото да не стане референтната валута за украинската гривна вместо зелените пари, посочил пишни. И е допълнил, че „работата е сложна и изисква висококачествена и разностранна подготовка“. Това е най-директният коментар от украински официален представител за потенциалния валутен преход.
Щатският долар доминира международната търговия и има най-висок дял в световните валутни резерви, а ключови икономики, между които и Саудитска Арабия, са фиксирали валутите си към американската. Президентът Доналд Тръмп обаче започна търговска война с въвеждането на най-високите за последното столетие митнически ставки на вноса в Съединените щати, което принуди някои наблюдатели да поставят под въпрос бъдещата роля на долара като глобална резервна валута и спасително убежище при кризи.
Във вече четвъртата година от войната срещу руското нахлуване в Украйна, Белият дом ограничи временно част от военната подкрепа за Киев. Докато европейските лидери обещаха да засилят украинската армейска мощ, за да гарантират, че тя може да да е гръбнакът на бъдещата сигурност за украинците, макар че напредъкът в тази насока е мъчителен. Междувременно, Украйна подписа споразумение с Вашингтон, което дава на американците преференциален достъп до украинските минерали.
Откакто Тръмп се е върнал в Белия дом, зелените пари са загубили около 9% от пазарната си оценка спрямо кошница от основни търговски парични единици след като инвеститорите започнаха да ликвидират вложенията си в американски активи. Някои експерти пък започнаха да предупреждават да не се свързва силата на зелените пари със статуса им на резервна валута.
Трансакциите в щатски долари продължават да доминират всички сегменти на валутния пазар, подчертава Пишни, но делът на операциите в евро се увеличава в доста от тях, макар и скормно засега.
Украйна въведе гривната като национална парична единица през 1996-а и оттогава насам използва щатския долар за референтна валута. Веднага след нахлуването на руски войски в страната през февруари 2022-а, централната банка въведе капиалов контрол и фиксира официалния курс на гривната на около 29 за един щатски долар. По-късно Киев беше принуден да девалвира гривната заради натрупването на фискални дисбаланси.
През октомври 2023-а Украинската централна банка се отказа от фиксирания курс и премина към режим на управлението му като използва долара като референтна валута за оценяване на интервенциите на валутния пазар и за изглаждане на флуктуациите на валутния курс.
Преади почти една година Брюксел започна преговори за членството на Украйна и Молдова в ЕС, въпреки че процесът преди присъединяването е дълъг и труден. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза през февруари, че украинците могат да станат член на блока през 2030-а, стига да продължат да провеждат реформи на политическата и правната си система със сегашните темпове.
Молдова пък, подготвяйки се за членство в ЕС, промени референтната валута за молдовската лея от долар на евро на 2 януари.
Пишни смята, че съживяването на инвестициите и на активността на потребителите благодарение на по-тесните връзки с Европа и нормализирането на икономиката ще помогнат стопанският растеж на Украйна да се повиши скромно през следващите две години до 3.7 и 3.9 процента, въпреки че икономическата посока е подвластна основно на развитието на военния конфликт.
„Бърз край на войната определено ще е положителен сценарий с благоприятен икономически резултат, ако е обвързан и с гаранции за сигурност за украинците“, отбелязва Пишни. Но допълва, че трябва да се има предвид, че икономическите ползи от края на войната ще изискват време, за да се материлиазирит напълно.
Украйна разчита на външно финансиране, за да финансира военните действия срещу Русия. Пишни посочва, че очаква 55 млрд. щ. долара през тази година, които не само ще покрият бюджетния дефицит, но ще бъдат използвани също и за заделяне на резерви за публичните финанси през дните години, когато потокът от средства се очаква да започне да пресъхва. Шефът на Украинската централна банка допълва, че „прогнозите са Киев да получи около 17 млрд. долара през 2026-а и 15 млрд. долара през 2027 година“.
