Американският президент Доналд Тръмп представи търговската рамка на САЩ с Великобритания като историческо поситжение и първа стъпка в революционните си усилия да реформира глобалната икономика. А британският премиер Киър Стармър похвали споразумението като „фантастично“, но призна, че ще трябва да „продължи изглаждането на някои детайли“.
Тръмп отклони въпросите дали е прекалил с постигнатата на 8 май договореност и я характеризира като „страхотна сделка за двете страни“. Но когато започна да разкрива конкретни страни от нея, стана ясно, че тя не отговаря на „пълното и всеобхватно“ споразумение, което обеща, нито на пакта за свободна търговия между САЩ и Обединеното кралство, който целеше през първия си мандат.
Рамката осигурява на американците по-широк пазарен достъп и по-бърза митническа обработка на износа за Острова, а британците получават известно облекчение на митата на колите, стоманата и алуминия. А много други детайли остават за договаряне на по-късен етап. Което, според професора по международно търговско право Тим Майер от катедрата по право в университет Дюк, „от гледна точка на пазарите като цяло, както и за онези, които са загрижени за икономиката на САЩ, е изпразнено от съдържание“.
Какви са характеристиките на сделката?
На първо място, това не е споразумение за свободна търговия в конвенционалния смисъл на думата, нито истинска търговска сделка, както я обяви Тръмп, защото засяга специфични сектори – основно коли, стомана и селско стопанство. А твърдата митническа ставка от 10% се запазва за целия експорт на Обединеното кралство за Америка.
И, което е особено важно, в публикуваните условия се отбелязва, че както Великобритания, така и Съединените щати признават, че този документ не представлява правно обвързващо споразумение.
Американският президент няма право да подписва договори от вида на финализирания през седмицата между Индия и Великобритания. Това е в правомощията на Конгреса, който трябва да одобри подобно търговско споразумение – акт, който ще отнеме по-дълго време от 90-дневната митническа пауза на американския президент.
Митата на колите са редуцирани до 10 процента
Белият дом въведе мита от 25% на внасяните в Америка автомобили и части за тях над съществуващите 2.5 процента. Този налог е свален на 10% за максимум 100 хиляди коли, какъвто е бил и британският експорт през миналата година. Всякакви количества над тази квота подлежат на обмитяване с 27.5 процента.
Амтомобилите са най-голямото перо в британския износ за САЩ, оценен на около 9 млрд. паунда през 2024-а. „Ягуар Ленд Роувър“, който изнася почти една четвърт от колите си за американците, твърди, че сделката „гарантира по-голяма сигурност за сектора“. Но лидери от бранша споделят, че квотата на практика фиксира таван на броя превозни средства, които могет да изнасят при конкурентни условия.
Тръмп обяви също, че двигателите и частите за самолети на „Ролс Ройс“ ще могат да се изнасят от Острова в САЩ без мита.
Великобритания, от совя страна, обмитява американския внос на коли с 10% и не е ясно дали тази ставка се променя. Вашингтон беше поискал тя да се ореже до 2.5% и британският финансов министър Рейчъл Рийвс заяви готовност за подобна редукция.
Стоманата и алуминият няма да се обмитяват
Влезлите в сила през март 25-процентни мита на вноса на стомана и алуминий в Съединените щати са отменени. Това е добра новина за компанията „Бритиш стийл“, която държавата постави под свой контрол, за да я задържи в бизнеса.
Белият дом обаче обяви, че ще въведе квоти за британския експорт на стомана и алуминий, както и някои продукти, които ги съдържат.
В момента не е ясно какви количества ще могат да изпращат англичаните отвъд Атлантика при тази квотна система без да плащат мита. Британският износ на стомана и алуминий за американците е скромен – зо абща около 700 млн. паунда. Но в обхвата на митническите ставки влизат и артикули, произведени с двата материала, включително фитнес оборудване, мебели и машини, които експорт в Съединените щати през миналата година е бил за 2.2 млрд. паунда през 2024-а или около 5% от общия.
Нова сделка за говеждото месо, но без да отпадат стандартите
Лондон трябваше да направи отстъпки в селското стопанство в замяна на освобождаването от мита, като сделката включва нов реципрочен пазарен достъп до говеждо месо. Вносът на Съединените щати във Великобритания се обмиташе с 20% при квота от 1000 тона. Митническата ставка е отменена, а квотата е повишена до 13 хиляди тона, което означава, че американските фермери ще могат да изнасят за първи път за Острова, а британците ще имат безмитна квота за американския пазар за продукция също от 13 хил. тона – първата подобна сделка за тях.
Британският министър на търговията Джонатан Рейнолдс коментира, че това е малка част от договорените 35 хиляди тона като част от търговското споразумение с Австралия, които ще се увеличат до 110 хиляди тона.
Най-важното е, че американската сделка не включва отслабване или отпадане на британските стандарти за вноса, което беше червена линия при преговорите. Това означава, че инжектираното с хормони говеждо месо и пилетата, за които се използва хлор в американските кланици, няма да се допускат на рафтовете в Обединеното кралство – решение, което се приветства от селските стопани на страната.
Хормоните за растеж са забранени на Острова и в Европейския съюз през 80-е години на миналия век. След BREXIT англичаните решиха да запазят европейските регулации, а не да се съобразяват с американските претенции.
Етилов алкохол
Великобритания се е съгласила да отмени митата на етиловия алкохол, който се използва при производството на бирата, която американците внасят на Острова. За безмитния американски внос е определена квота от 1.4 млрд. литра, посочва се в споразумението.
Американският министър на търговията Хауърд Лутник оценява сделката за говеждото и етанола на 5 млрд. долара за американските износители.
Националният съюз на фермерите на Обединеното кралство пък посочва, че „значителното количество биоетанол (възобновяемо гориво, получавано от зърнени култури, в сделката вдъхва опасения на британските земеделци.
Фармацевтичните продукти – голямата неизвестност
Засега все още не е ясно какво ще се договори за фармацевтичните продукти, като Лондон посочва, че работата в тази област ще продължи. Белият дом пък казва, че и двете страни „ще договорят бързо значително преференциално третиране“ на тези изделия.
Фармацевтичните продукти са основен експорт за Обединеното кралство в търговския обмен със Съединените щати – през миналата година продажбите на тези артикули са достигнали общо 6.6 млрд. паунда, което прави страната вторият по големина износител за американците. Те пък са били четвъртият по големина фармацевтичен вносител във Великобритания с 4 млрд. паунда.
Тръмп все още не е обявил каквито и да било търговски ограничения на лекарствата.
Няма промяна на данъка за цифровите услуги
Лондон не е отменил действащият в Обединеното кралство данък от 2% на дигиталните услуги в сключената на 8 май сделка и това изглежда е пречка.
Фирмите, които управляват социални медии, търсачки или онлайн търговия, трябва да плащат, ако получават годишно над 500 млн. брит. паунда от глобалния си бизнес и 25 млн. паунда от британски потребители. Тези тавани се достигат безпроблемно от технологични гиганти като „Мета“, „Гугъл“ и „Епъл“. Твърди се, че британското правителство е спечелило почти 360 млн. брит. паунда от американски технологични фирми от данъци през първата година.
Английският кабинет твърди, че се е „съгласил да работи по дигитална търговска сделка“. Вашингтон обаче посочва, че е „разочарован, че Великобритания няма желание да се съгласи да отмени изцяло данъка“. И опълва, че „е дискриминационно, неоправдано и трябва да се премахне бързо“.
