С потвърдени от Върховния касационен съд оправдателни присъди приключи делото за изпиране на близо 1,6 млрд. лв. срещу руснаците Елена вон Месинг и Дмитрий Абрамкин. Повторното произнасяне на висшата съдебна инстанция остави в сила това на Софийския апелативен съд, който обърна процеса с отмяна на впечатляваща присъда, постановена първоначално от Софийския градски съд. С нея всеки от подсъдимите получи по 10 години лишаване от свобода при първоначален строг режим плюс глоби от по 698 млн. лева! Но макар че подсъдимите бяха задържани веднага след прочитането й, още тогава беше ясно че от Месинг и Абрамкин едва ли ще може да бъде взета и стотинка.
Разследването започва в края на 2007 г., но за него се разбра половин година по-късно, когато Месинг и Абрамкин бяха арестувани в столицата ни. Тогавашният заместник градски прокурор на София Роман Василев обяви пред медиите, че при съвместна акция с ДАНС е разбита международна организация за пране на пари. Запорирани били сметки за 8 млн. долара и 3.5 млн. евро, но делото било засекретено и не можел да назове имена. После настъпи затишие, осем месеца по-късно Месинг беше пусната под гаранция, а два месеца след нея със същата мярка за неотклонение от ареста излезе и Абрамкин.
Месинг, която след брака си с финландец взема неговата фамилия и финландски паспорт, е посочена на българските власти от руската Федерална служба за безопасност. Наложеният по делото срещу нея запор е най-големият до този момент у нас и блокира дружествените й дялове във фирмата „Оптима КА“ ЕООД, апартамент в София и многомилионни банкови сметки.
Според разследващите рускинята е инвестирала в България престъпни капитали на мафията от Санкт Петербург, за да се прикрие произхода им, след което ги е връщала чрез фиктивни сделки в естонската финансова къща АS TAVIDЕ, на други места в почти цяла Европа и в офшорни зони като Кипър, Дубай, Хонконг. Това ставало чрез различни операции с имоти и чрез прехвърляне на дялове в дружества. А въпросните 1 млрд. евро били превъртени през български фирми и банки само за няколко месеца.
Версията на Мессинг е, че сумата от 1 млрд. евро са оборотните пари на притежаваното от нея дружество, закупено точно преди началото на преводите от българина Красимир Атанасов. Рускинята обяви, че българските разследващи органи са заблуждавани от група хора в страната, които искат да съсипят бизнеса й, който бил основно в сферата на „финансовите услуги“. Избрала България заради ниските такси за превод на пари в чужбина, които правели по-рентабилно финансовото посредничество. Оставаше само с решаващия принос на руската страна да бъде доказан престъпният произход на средствата, за да бъде доказана и обвинителната теза за пране на пари.
Случаят нашумя отново през 2010 г., когато стана ясно, че двама българи – Росен Наумов и Адриана Григорова, опитали да отнемат с измама запорираните активи на Месинг. Наумов в заговор с група лица предложил на Григорова да стане управител на „Оптима Ка“ и тя се съгласила. В Агенцията по вписванията било подадено заявление за смяна на управителя с подправен подпис на рускинята и номерът с кражбата на фирмата минал. Според Месинг и според пълномощника й Абрамкин групата целяла да задигне средствата веднага след като изтече срокът на разследването срещу тях.
Наумов и съучастниците му разчитали прокуратурата да отмени забраната за напускане на страната, след което руснаците да заминат, а при вдигането на запора активите им да бъдат присвоени и разпродадени. Планът обаче се проваля, след като Месинг узнава от НАП, че за управител на дружеството е вписана Адриана Григорова, която тя нито познавала, нито е виждала и чувала. Отначало в Агенцията по вписвания отказват да отменят вписването, но го направиха след започналото по случая разследване и арест на Наумов и Григорова, която призна всичко.
Това стана обаче под натиск от руските власти, които защитиха сънародниците си – независимо от данните за извършено от тях престъпление. „Струва ни се, че имаме работа с добре организирана престъпна група за кражба на средства на чуждестранни предприемачи. Схемата на извършването на престъплението е отработвана с години. Действията на престъпниците съвместно с корумпираните сътрудници на правоохранителната система нанасят тежък удар по инвестиционния климат в България“, написаха руснаците до българските власти.
Доколкото става ясно от изнесените данни, първоначалният запор е наложен по искане на прокуратурата, а през 2009 г. това става и по искане на тогавашната Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. По действащия тогава Закон за конфискация, отнемането на активи в полза на държавата става въз основа на влязла в сила осъдителна присъда. През 2012 г. законът беше променен и производството по конфискация стана възможно на далеч по-ранен етап – след повдигане на обвинение.
От тогавашни публикации в мрежата се дочу обаче, че производството по случая е прекратено по крайно съмнителен начин в края на октомври 2015 г. – въз основа на молба, в която се твърди, че е прекратено делото в Русия за т. нар. предикатно престъпление. А именно – престъплението, с което са придобити парите, за чието изпиране се води дело и у нас. Това категорично не е основание за прекратяване на производството по конфискация, тъй като решаваща е преценката не на руския, а на българския съд – при това окончателната, която е потвърдена едва сега.
Ето и част от мотивите на ВКС, който излезе със специално и необичайно обстойно съобщение по случая:
„С Решение № 50003/08.05.2025 г. по наказателно дело № 535/2022 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила присъда № 1001/29.03.2022 г. по в.н.о.х.д. № 420/2020 г. на Софийския апелативен съд – Наказателно отделение. Решението е окончателно.
Делото е образувано по протест срещу присъдата от 29.03.2022 г. по в.н.о.х.д. № 420/2020 г. на САС. С нея е отменена осъдителната част на присъдата по н.о.х.д. № С-155/2011 г. на Софийския градски съд, с която Елизабет Месинг и Дмитрий Абрамкин са признати за виновни по повдигнатите им обвинения, като вместо това са признати от САС за невиновни.
Касационното производство е второ поред. В предходното производство пред ВКС (наказателно дело № 776/2019 г.) делото е върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане поради наличие на съществени процесуални нарушения, освен в частта, с която е потвърдено оправдаването на Елизабет Месинг по обвинението по чл. 251, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С първоинстанционната присъда Елизабет Месинг е призната за виновна за извършени престъпления по чл. 253, ал. 7 вр. ал. 5 вр. ал. 3, т. 2 и т. 3 вр. ал. 2 от НК (длъжностно лице, в кръга на службата му, получило повече от два пъти имущество – пари в особено големи размери – 1 590 378 418,08 лева, за които знаело, че е придобито чрез престъпление, което не попада под наказателна юрисдикция на Република България), по чл. 250 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (превеждане на суми извън страната по банков път, използвайки неистински, преправен документ или документ с невярно съдържание) и по чл. 251, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (неизпълнение на задължение за деклариране на парични средства, пренасяни през границата на страната, която е външна граница на Европейския съюз, и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери).
С присъдата Дмитрий Абрамкин е признат за виновен за извършени престъпления по чл. 253, ал. 7 вр. ал. 5 вр. ал. 3, т. 2 и т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК (извършване на финансова операция или сделка с имущество или прикриване на произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имуществото – пари в особено големи размери – 1 590 378 418,08 лева, за което извършителят знае или предполага, че е придобито чрез престъпление и което не попада под наказателна юрисдикция на Република България), по чл. 250 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (превеждане на суми извън страната по банков път, използвайки неистински, преправен документ или документ с невярно съдържание, в качеството на помагач). На подсъдимите е наложено общо най-тежко наказание – по 10 години „лишаване от свобода“ за всеки от двамата, към което е присъединено наказанието „глоба“ в размер от по 698 982 056,01 лв. за всеки, както и наказанието по чл. 37, т. 6 и т. 7 от НК – лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право за упражняване на определена професия, за всеки поотделно.
С атакуваната пред ВКС присъда по в.н.о.х.д. № 420/2020 г. на САС подсъдимите са признати за невиновни. В касационния протест се твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения при решаването на делото от въззивния съд, довели до неправилно прилагане на материалния закон, а постановената от него присъда е неправилна и незаконосъобразна.
Съдебният състав намира касационния протест за неоснователен. В мотивите си касационните съдии считат, че касационният протест е базиран на отказ да се проучат внимателно и задълбочено мотивите за оневиняването на двамата подсъдими, като аргументите на прокурора са категорично дистанцирани както от формираните от въззивния съд фактически изводи по делото, така и от правните негови съображения за постановената и оспорена по касационен ред присъда. Същевременно протестът е вътрешно противоречив. Според върховните съдии от една страна в него се съдържа настояване за неправилно установяване на фактите поради неправилен доказателствен анализ, игнориране на едни от доказателствата и превратно тълкуване на съдържанието на други от тях, а от друга страна в него се поддържа, че приетите за установени фактически положения въззивният съд е оценил извън действителното им съдържание и поради това неправилно е приложил материалния закон.
Според протеста на прокурора съществен процесуален недостатък на въззивната присъда представлява отсъствието в нея на нарочен анализ на показанията на останалите свидетели, приобщени чрез прилагане на процесуалната техника по чл. 281, ал. 10 НПК. В своето решение върховните съдии приемат, че „въззивният съд е констатирал, че макар и многобройни, гласните доказателствени източници не противостоят помежду си като съдържание и между тях няма разнопосочност при установяването на фактите, изискваща нарочен коментар. Възражения за доказателствени противоречия не са били изтъкнати пред него от страните. Не се сочат и в касационния протест“.
В мотивите си върховните съдии констатират, че „апелативният съд по ясен и убедителен начин и с прецизно поднесени аргументи е дал отговор на изложените пред него съществени възражения срещу фактическата и юридическата правилност на първоинстанционната присъда и следвайки зададените от закона и утвърдени от съдебната практика стандарти в това отношение, е защитил обосноваността на приетите от него за установени фактически положения от доказателствата по делото, както и правните си изводи“.
Според ВКС приетите от въззивния съд факти практически остават неоспорени по касационен ред, като не са назовани в протеста доказателства, установяващи нещо различно, останало необсъдено и несъобразено от въззивния съд. Тези факти показват, че инкриминираните парични суми не са били придобивани от подсъдимите или от свързани с тях търговци, а са били на руски компании и физически лица – клиенти на Абрамкин и са били предназначени за плащания към техни търговски партньори, респективно за превалутиране на средства на отделни физически лица при по-изгоден валутен курс. За целта е било използвано посредничеството на т.нар. инструментални компании. Доказателствено неуязвима е констатацията на САС, че тези средства са били на клиентите на Абрамкин, по отношение на които обвинението не твърди да са ги придобили чрез престъпление.
С превеждането на парични суми по сметките на инструментални компании, нито те, нито Абрамкин са получавали в своя полза фактическа власт (действителна или привидна) да се разпореждат с тях. Касае се за етап от предикатната дейност, която съвсем не е приключвала с постъпването на съответните суми по сметките на двете дружества, а целта е била по-нататъшното трансфериране на тези суми към търговски партньори на съответните руски компании или предаването им в брой след превалутирането им на направилите съответна заявка физически лица в Русия“. „Целта на тези парични преводи не е била „да се придаде законност на извършените банкови операции“, както се твърди в протеста, а да се изпълнят приетите заявки. А доколкото от тази дейност е бил реализиран доход (който в случая не е инкриминиран), той е бил свързан с изпълнението на цялата предикатна дейност“, поясняват в своето решение върховните съдии.
Заключенията на изготвените и приети по делото съдебно-счетоводни експертизи и събраната чрез реализираните съдебни поръчки информация по проверка на сделките САС е преценил като подкрепящи извод, че всички проверени по делото банкови преводи са били извършени на валидно основание. По отношение на паричните преводи, за които не е била извършена проверка и не са били представени от обвинението доказателства, въззивният съд правилно е приел, че е недоказано подозрението за отсъствие на такова валидно основание за тяхното извършване, доколкото обвинителните факти в наказателния процес е невъзможно да се презюмират, а трябва да бъдат доказани.
Върховните съдии обобщават, че изложените в касационния протест възражения не назовават нито действително допуснати пороци в процесуалната дейност на въззивния съд, нито грешки в прилагането на материалния закон.“
Остава всеки да реши за себе си дали пък при това ужасно приличащо на пране на пари, но според съда законно трансфериране на милиарди през български фирми и банки, посредниците не са прибрали за услугите милиони.
