Олелията с референдума само налива в мелницата на незнанието
Положението е цугцванг. Животът – тежък, скучен, народът прост, прост, избива се сам по пътищата като в някаква компютърна игра, да го питаш защо, не може да ти отговори. Обаче напира за референдум за еврото.
Защо, бе, народе, след като еврото вече е навсякъде? За справка – Пепи Еврото, който от не знам колко години коли и беси под полите на Темида и утвърждава европейската валута като безценна разменна пара. Ако не беше така, щяха да му викат Пепи Левчето, нали?
Там еврото е добре прието, направо плуват в море, а вие протестирате за правосъдие за всички?! А Пепи потъна в това море, разми се, та се не видя, и нито прокуратура, нито МВР знаят къде е, та да го питат защо аджеба е предпочел еврото, а не донгите или рублите, да речем.
Ама не върви някак си
да ти викат Пепи Донгите, или Пепи Рублата!
Животът – тежък, скучен, ама няма как, бута ни към еврозоната, като океанска приливна вълна празна шамандура.
В Темида най-добре разбират тия природни закони и затова Пепи Еврото е цар. А ако не беше се размил в морето, можеше и до европрокуратурата да стигне, очевидно знае, че дотам с питане не се стига, а с даване. И не на донги, рубли и други глупости.
В парламента също са наясно по този въпрос. Абе щом и БСП, дето уж се родила на лозето на Габровски, целува еврото така, както Тодор Живков Леонид Брежнев, ситуацията е необратима. Леви – десни, ще вървим напред.
Само простият народ – когато не е зает да се избива по пътищата – се пита тревожно колко ще струва това и онова.
Пенсиите например се интересуват киселото мляко два лева или две евро ще струва? Не им е ясна тая сметка и се тревожат, защото
както за бай Недялкович на Алеко, така и за тях парица е царица.
Наплашили са се от алчни търговци, та се чудят ако пенсията стане 300 евро, а киселото мляко 2 евро, как ще свързват двата края…
Ето такива въпроси си задават хората и чакат някой да им каже. А не колко ще бъде вноската на страната ни към Европейската централна банка, как ще се покриват чужди задължения в зоната, когато влезем там. Политиците, леви-десни, очевидно знаят, щом дружно сочат напред.
Олелията с референдума само налива в мелницата на незнанието. Скачат хорицата в леглото, изтръгнати от среднощен кошмар как ги разпитват: вие „за“ или“против“ еврото сте, ахааа, значи сте путинисти, на ви сега един референдум-дум, и се обливат в гореща пот…
Въпросите са простички, отговорите-също. Не е трудно да се обясни. Както казва един политик – и вие сте прости, и аз съм прост. Значи може…
