Със 134 гласа „За“ (58 от ГЕРБ-СДС, 5 от ПП-ДБ, 31 от „Възраждане“, 16 от БСП – Обединена левица, 17 от ИТН, 7 от „Величие“), 4 гласа „Против“ (на депутати от ПП-ДБ) и 43 гласа „Въздържал се“ (11 на ПП-ДБ, 24 от ДПС – Ново начало и 8 от МЕЧ) парламентът прие на първо четене промени в Закона за висшето образование, с които се въвежда облекчена процедура за закриване на университети, които не осъществяват образователен процес.
Така ще бъдат защитени, както репутацията на системата, така и интересите и правата на студентите, които ще бъдат насочени към други институции, предлагащи качествено образование, се казва в мотивите към законопроекта, предложен от Андрей Чорбанов от ИТН и група народни представители.
С процедурата не може да бъде злоупотребено, защото закриването е по предложение на Министерския съвет, но се решава от Народното събрание, под контрола на обществеността и медиите.
Министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, който бе дошъл в пленарната зала, за да изрази подкрепа за законопроекта, обясни, че той и екипът му са имали тежък опит при закриването на един университет (на снимката – бел. ред.), в който реално не се извършвала учебна дейност и той се използвал за съвсем различни цели.
Със 171 гласа „За“ (58 от ГЕРБ-СДС, 19 от ПП-ДБ, 31 от „Възраждане“, 24 от ДПС – Ново начало, 16 от БСП – Обединена левица, 17 от ИТН и 6 от „Величие“) депутатите приеха и втория предложен законопроект за промени в Закона за висшето образование. „Против“ бе само един депутат – от МЕЧ, а „Въздържал се“ гласуваха 8 депутати – 7 от МЕЧ и един от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“.
Предложеният законопроект е насочен към приоритетните професионални направления и защитените специалности в държавните висши училища. С него се премахва съществуващото ограничение да се предоставят средства от държавния бюджет за издръжка на обучението на студенти и докторанти, които се обучават за придобиване на същата или по-ниска образователно-квалификационна степен, съответно образователна и научна степен.
В мотивите на вносителите на законопроекта – Андрей Чорбанов от ИТН и група народни представители – е записано, че това ще доведе до намаляване на разходите на семействата на студентите и докторантите, които желаят да се преквалифицират. Работодателите също имат интерес от увеличаване на кадрите в приоритетните сектори на икономиката.
По законопроекта са постъпили подкрепящи становища от министъра на образованието и науката, от Националното представителство на студентските съвети и Университета по архитектура, строителство и геодезия. От Асоциацията на индустриалния капитал в България настояват мярката да се прилага само след препоръка от бюрата по труда и напомнят, че има нужда от кадри със средно професионално образование.
От Националния браншови синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ са отправили препоръка промяната да влезе в сила още през месец септември. От синдикат „Висше образование“ към КТ „Подкрепа“ настояват списъкът на приоритетните и защитени специалности да бъде ежегодно актуализиран съобразно потребностите на пазара на труда. От Съвета на ректорите на висшите училища в Република България са препоръчали да се направи допълнително диференциране в рамките на едно професионално направление с оглед поставяне на акцент върху тези специалности, които са най-необходими на икономиката.
По време на обсъжданията на законопроекта министърът на образованието и науката Красимир Вълчев направи прогноза, че най-вероятно днешните студенти ще живеят в ерата на променящи се професии и заради това ще им се наложи да се преквалифицират няколко пъти по време на трудовата си кариера. Той прие предложението за ежегодна актуализация на списъците на приоритетните професионални направления и на защитените специалности, като уточни, че екипът му вече работи по допълнително идентифициране на специалностите вътре в рамките на професионалните направления, при които има най-остър недостиг на пазара на труда.
