Спрямо мен президентът Румен Радев категорично не е оказвал натиск. Така отговори бившият енергиен министър Росен Христов в отговор на питане на депутата от „Продължаваме промяната – Демократична България“ Ивайло Мирчев дали му е оказвано влияние при сключването на договора с турската държавна газова компания „Боташ“.
„Става въпрос за помощ в преговорите, инициирани от нас“, уточни Христов.
В отговор на питане от страна на депутата от ГЕРБ-СДС Делян Добрев, Христов представи кратка предистория. До сключването на договора с „Боташ“ се стига заради енергийната криза, предизвикана през 2022 г. от спирането на доставките на руски газ, предвид отказа на редовното правителство да плаща за тях. Тогава се наложило в спешен порядък екипът на Христов да осигури алтернативни източници за газ и имайки предвид съществуващата инфраструктура, те имали една единствена възможност – източници на втечнен природен газ, които се доставят чрез терминали.
България обаче няма такива терминали и трябвало да разчита на тези в съседните държави, с които има връзка с газопреносните системи. Тя има един действащ в Гърция, а останалите действащи са в Турция.
„Тогава разработихме една цялостна стратегия за диверсификация на енергийните източници, имайки предвид геополитическата обстановка в страната и в Европа и решението на Европа да минимизира зависимостта си от руски газ и руски енергийни източници„, продължи Росен Христов.
„Тогава осъществихме част от диверсификацията в електроенергетиката, в частта с ядрения сектор, подписвайки два договора за доставка на неруско ядрено гориво, които и в момента действат“.
Със същата стратегия от екипа на Росен Христов преминали към намирането на диверсифицирани източници за доставки на неруски газ и на диверсифицирани пътища за доставката на този газ. По онова време терминалът в Гърция бил изключително натоварен, тъй като и самата Гърция и други държави се опитвали да доставят неруски газ, заради което единствената им алтернатива била Турция.
„Желанието България да се насочи към неруски доставки беше подкрепено от всички водещи партии, присъстващи в парламента. Има над 270 медийни изяви по този въпрос от всички партийни лидери на партии с евроатлантическа ориентация“, подчерта Росен Христов.
„Имайки предвид също и желанието на Европа, многократно заявявано от ръководството на Европейската комисия, както и от евродепутати – да минимизираме зависимостта си от руски енергийни източници – цялостната стратегия на България беше да се позиционираме като страна, която изцяло доставя неруски газ – не само за собствени нужди, но и за нуждите на Централна и Източна Европа.
Затова паралелно със споразумението с „Боташ“, беше договорено и споразумението „Стринг“, което беше подписано в София – в присъствието на министрите на енергетиката на Румъния, Унгария и Словакия, както и на президентите на България и Азербайджан.
Специално приветствие по повода бе изпратено и от еврокомисарката на енергетиката. Тази стратегия – да позиционираме България като енергиен доставчик за Европа съвпадаше и със стратегията за оздравяване на „Булгаргаз“ – дружество, което заварихме в окаяно положение – то беше изпаднало в ликвидна криза, включително заради невъзможността на Топлофикация София да си плаща задълженията.
Това създаваше големи проблеми с баланса на дружеството и заради това извеждането му на международния пазар беше критичен елемент от програмата му за оздравяване„, обясни бившият енергиен министър.
От екипа на Христов целели увеличаване на обемите на газ, с които търгувало „Булгаргаз“, и за подобряване на достъпа му до платежоспособни клиенти.
„Цялата стратегия работеше добре и дружеството, което беше в лошо състояние, към края на нашето управление вече беше на печалба и редица европейски държави приветстваха нашата инициатива за осигуряване на вертикален поток – т.е. поток юг – север към Централна и Източна Европа за доставки на газ“, подчерта Христов.
Той призна, че наистина договорът с „Боташ“ не се е изпълнявал в пълен капацитет, но по него са били доставени далеч повече от един танкер, каквато информация изнесе Ивайло Мирчев, поставяйки свой въпрос.
В отговор на въпроса на Павела Митова от ИТН каква комисиона е получил в резултат на подписването на договора с „Боташ“, Росен Христов отговори, че тя няма право да прави подобни обвинения и по този начин е потвърдила неговото съмнение, че това е политическо преследване, а не опит споразумението с „Боташ“ да се предоговори. Ето защо Христов обяви, че
завежда дело в съда по правата на човека за политическо преследване,
имайки предвид че Митова е председател на енергийната комисия и поставя питането си от трибуната на Народното събрание.
В отговор на въпрос на депутата Красен Кръстев от ГЕРБ-СДС, дали ако се върне времето назад, той отново би подписал договора с „Боташ“, Росен Христов потвърди, че отново би го направил – защото това е било част от дългосрочна стратегия.
„Покажете ми откъде другаде България може да доставя газ на по-добри условия? Покажете ми договор с Турция на друга държава, който е по-изгоден от този, който ние сме сключили“ – призова Росен Христов питащите го депутати.
Той отбеляза, че е имало едно единствено предложение за използване на възможностите по договора с „Боташ“ от чужбина и интересът е бил заявен от страна на Унгария, като с нея дори бил сключен меморандум. Унгарците били заявили интерес да направят пробна доставка, но след като по-късно редовното правителство прекъснало преговорите с тях, Унгария се отказала от всякакво сътрудничество с България.
