Американските активи попаднаха под натиск в поредното нервно начало на седмичната търговия, като този път пазарните колебания са предизвикани от тревогите на инвеститорите за големината на дълговото бреме а на Съединените щати, а не за въздействието на митата на Доналд Тръмп. Дългосрочните американски дългови книжа, фючърсните контракти на щатските борсови индекси и зелените пари поевтиняха след като в късните вечерни часове на 16 май международната кредитна агенция Moody’s Ratings („Мудис“) обяви, че отнема максималния инвестиционен рейтинг на щатскиет правителствени книжа и го понижава от Aaa на Aa1. Основанието на компанията е набъбващият дълг на Вашингтон, който през управлението на последните няколко президенти не показва никакви признаци за вталяване. Така за първи път в историята и трите водещи световни рейтингови агенции („Стандард енд Пуърс“, „Мудис“ и „Фитч“) са единодушни, че Съединените щати не заслужават върховата инвестиционна кредитна оценка.
Решението на „Мудис“ заплашва да засили трупащите се опасения на Уолстрийт за американския пазар на дългови книжа точно когато Белият дом обсъжда нови, финансово необезпечени данъчни редукции, а икономиката показва първите признаци за забавяне на растежа след като Тръмп разруши установените от десетилетия търговски партньорства и започна да предоговаря търговски сделки.
Доходността на базовите десетгодишни американски облигации се повиши с 4 базови пункта, колкото и на 30-годишния дълг, и в 11 ч. българско време на 19 май стойностите им се изкачиха, съответно до 4.52% и 5 процента. Пробивът над 5% за дълговите инструменти с по-голяма срочност проправя пътя към равнищата, достигнати през 2023-а когато те достигнаха върховите 5.18% за първи път от 2007-а.
Пониежнието на кредитния рейтинг на САЩ не учудва анализаторите предвид неутолимия и финансово необезпечен фискален разгул на американските администрации, който при новия стопанин на Белия дом ще продължи да се разширява. Което означава, че разходите за обслужването му ще нарастват, защото големите инвеститори, както държавни, така и институционални, започват да се отдръпват от щатските ДЦК и да се насочват към други спасителни убежища. А това създава опасна възходяща спирала за доходността на щатските облигации, по-нататъшен низходящ натиск върху целените пари и отслабване на привлекателността на щатските акции.
Стратезите на „Уелс Фарго“ Майкъл Шумахер и Анджело Манолатос посочиха в анализ за клиентите си, че очакват „доходността на десетгодишния и 30-годишния щатски дълг да се повиши с още 5-10 бозави пункта в отговор на преоценката на „Мудис“.
Растящата възвръщаемост по правило повишава пазарната оценка на съответната валута, но дълговите тревоги могат да засилят скептицизма по отношение на зелените пари. Доларовият индекс на агенция „Блумбърг“ вече е в близост до най-ниските му априлски стойности, а нагласите на търговците на опции към щатската валута са най-негативни за последните пет години. В 11.32 ч. българско време на 19 май еврото се котираше за 1.1249 щ. долара – 0.77% ръст от началото на дневната търговия.
Това е поредната атака срещу американските активи след априлските пазарни трусове, последвали митническите изцепки на Тръмп. Масовите разпродажби спряха временно след като американският президент започна да договаря двустранни споразумения и особено след като въведе 90-дневна митническа пауза за Китай. Вниманието на инвеститорите обаче бързо се прехвърли към фискалната посока на Вашингтон, защото по-високите лихвени разходи за обслужване на дълга ще увеличат дефицитите и в дългосрочен план могат да подкопаят статуса на спасително убежище на щатските ДЦК, което ще има отрицателно въздействие върху долара и други американски активи.
Шефката на Европейската централна банка Кристин Лагард коментира в интервю за „Трибюн Диманш“, публикувано на 17 май, че последното поевтиняване на зелените пари към еврото е ирационално, но е израз на „несигурността и загубата на доверие в американските политики в някои сегменти на финансовите пазари“.
Растящата доходност на американските дългови книжа, освен че може да намали възможностите на Вашингтон да намали задълженията си, заплашва също да остслаби икономиката като повиши лихвите по заемите – ипотечни и за автомобили.
Финансовият министър на Съединените щати омаловажава опасенията за правителствения дълг на страната и инфлационния натиск на митата и уверява, че администрацията на Тръмп е решена да ограничи федералните разходи и да засили растежа. В коментар за кредитната преоценка на „Мудис“, Бесънт посочва, че „това е изоставащ индикатор, каквото е мнението на всички за кредитните агенции“.
Всъщност, решението на рейтинговата компания беше очаквано предвид факта, че федералният бюджетен дефицит на САЩ е в размер на около 2 трлн. щ. долара годишно или над 6% от БВП. Правителството на страната пък е напът да надхвърли рекордните дългови равнища след Втората световна война, които ще достигнаг 107% от БВП до 2029-а, предупреди през януари Бюджетната служба към Конгреса.
„Мудис“ очаква „федералните дефицити да се разширят и да се доближат до 9% от БВП до 2035 от 6.4% през 2024-а, основно заради увеличените лихвени плащания по дълга, растящите разходи за някои изисквани по зако програми и сравнително ниските приходи“.
Въпреки всичко, законодателите вероятно ще продължат да работят по мащабен законопроект за данъци и разходи, който се очаква да добави федерален дълг за трилиони долари през идните години. Съвместният комитет по данъчните въпроси е фиксирал общата стойност на проекта на 3.8 трлн. щ. долара през идното десетилетие, въпреки че независими анализатори смятат, че сметката ще е доста по-солена.
Експерти на „Барклис“ коментират в обзор, че не очакват кредитната преоценка на „Мудис“ да промени гласуването в Конгреса, да доведе до масови разпродажби на щатски ДЦК или да окаже голям натиск върху паричните пазари. Основанията – тези понижения на кредитния рейтинг са загубили политическото си значение след като „Стандард енд Пуърс“ отне върховата инвестиционна оценка на Съединените щати през 2011-а и ограничените последствия от нея.
„Мудис“ обяви решението си почти по същото време когато американското финансово министерство отчете, че Китай е редуцирал вложенията си в щатски облигации през март. И въпреки че това може да засили спекулациите, че второто по големина световно стопанство намалява позициите си в американски дълг и в долара, експерти коментират, че данните предлолагат по-скоро желание за намаление на срочността на инструментите отколкото реален отказ от зелените пари.
Независимо от задълбочаването на търговското напрежение и опасенията за фискалния разгул, статистиците на финансовото министерство констатират, че чуждестранното търсене на американски ценни книжа се е запазило силно през март и няма признаци за преврат срещу американския дълг.
