Съдия публикувал в сайт за сексуални услуги снимката и телефонния номер на свидетелка по разгледано от него админстративно-наказателно дело срещу мъж за шофиране в нетрезво състояние. Поредната порно продукция в съдебната система представи Нова телевизия по твърдения на Анна Адамова, чиито показания в процеса били напълно игнорирани, а в добавка взели да й звънят клиенти за най-древната услуга.
Адамова е юрист със стаж в НПО-сектора и докторантура по конституционно право в Института за държавата и правото към Българска академия на науките. Тема на научния й труд е: “Правото на гражданите на жалби, предложения и петиции до държавните органи – конституционноправни и правно-социологически аспекти“.
Сблъсъкът й със съдията от Софийския районен съд Велизар Костадинов тръгва преди 3 години, след уличен екшън в софийското село Бистрица. Докато пътувала в автомобил с Георги Ангелов, до тях спира друг автомобил, от който слиза видимо пиян шофьор. Тезата на Адамова е, че водачът е Георги Гьорев, животновъд от същото село, който отказва да даде проба за алкохол на извикания полицейски екип. Същевременно твърди, че колата му стояла там от 4 дни, независимо че в нея се возили още съпругата му и неговата служителка Галя Петрова, която признала че преди да седне зад волана шефът обърнал шише ракия, а жена му пила вино.
Униформените приели това за вярно и по съставения акт било издадено наказателно постановление за шофиране в пияно състояние, с което книжката на Гьорев е отнета за срок от 2 години и му е наложена глоба в размер на 2000 лева. Той обжалва и делото е разпределено на съдията Костадинов, който отменя санкциите с пространни и унищожителни за свидетелката Адамова Мотиви. В съдебния акт е възприета коренно различна фактическа обстановка, звучаща като паралелна действителност.
Според съдебното решение Гьорев и Ангелов се познавали от по-рано и след период на добри отношения преминали в режим на постоянно конфликтност. Автомобилът на животновъда пък бил управлявана от жена му, а на задната седалка возели децата си. Последвал скандали и сбиване на пътя, при което Гьорев бил пребит и се оказал жертва, а не нарушител. Отивайки към мястото по сигнали от двете страни на тел. 112, полицаите срещнали първо жената на Гьорев, децата и техен приятел, които се прибирали към дома си пеш.
Последните казали на униформените, че Гьорев е държан против волята си и посочили на кое място. От Адамова и Ангелов обаче униформените чули, че Гьорев е шофирал след употреба на алкохол. Междувременно жена му се върнала, за да вземе ключовете от дома си и посочила пред служителите на КАТ, че тя е управлявала колата. Животновъдът бил освидетелстван, като според медицинското удостоверение имал 15 различни травми на различни по тялото и главата.
Адамова и Ангелов дават съответните показания по делото, но за да мотивира отмяната на наказателното постановление съдия Костадинов ги отписва като заинтересовани, нелогични, предубедени и неистинни. И приема, че двамата не могат да бъдат приети за безпристрастни свидетели, защото имат лично отношение на неприязън, злоба, отмъщение и лоши чувства към Георги Гьорев и жена му. Съдебното решение не е обжалвано от МВР и влиза в сила, но войната между съдията и неудобните свидетели избухва с пълна сила.
След като научава за отменителното решение, Георги Ангелов изпраща писмо в съда, с което изразява възмущението си от съдебния акт. Костадинов отвръща със сезиране на Софийската районна прокуратура за извършено с писмото престъпление – лъжесвидетелстване. Адамова пък на свой ред сигнализира съдебния инспекторат, а съдията не закъснява с ответния удар – изпраща писмо срещу нея в Министерството на младежта и спорта, където Адамова е прясно назначена като парламентарен секретар.
Искането на Костадинов е спортният министър да прецени дали Адамова притежава необходимите морални и нравствени качества, за да работи във ведомството. В добавка подобно писмо е изпратено и до Института за държавата и правото при БАН – Костадинов твърди, че на същите основания Адамова не може да притежава и титлата доктор на юридическите науки. А в писмо до Нова телевизия съдията порицава журналистическата етика на работилия по материала Васил Иванов.
Кулминацията е преди половин година, когато Адамова започва да получава телефонни обаждания със сексуални предложения. Подава сигнал до ГДБОП, но авторът не е установен и Софийската районна прокуратура прекратява проверката с отказ за образуване на досъдебно производство. През декември Адамова разказва за случая пред Нова телевизия, но след излъчването на репортажа снимката и телефонният ѝ номер са качени в затворена група с името „Bulgaria kurvi amateurs“ в мобилното приложение Телеграм от потребител с инициалите L.L.M.
Започнал нов порой от сексуални предложения и снимки с нецензурно съдържание, но пък потребител ѝ помогнал с изпращане на профила, от който са качени данните ѝ. Тя отново се обърнала към ГДБОП, а антимафиотите – към приложението Телеграм, откъдето установи кой стои зад инициалите L.L.M. Оказва се, че е съдия Велизар Костадинов.
Материалите са изпратени на Софийската градска прокуратура и разпределени на Йордан Петров, нашумял в скандала около друг районен съдия, отказал да отнеме автомобила на журналиста Ивайло Цветков – Нойзи. Петров отказва да образува досъдебно производство с мотива за липса на престъпление от общ характер. Можело да става въпрос евентуално за престъпление от частен характер – клевета, за което Адамова да си води сама дело. Материалите са изпратени все пак на Съдийската колегия на ВСС за преценка за да се търси ли от съдията дисциплинарна отговорност. И както винаги, всичко там потъва – както ВСС и съдебният инспекторат, така и председателят на районния съд Александър Ангелов отказват да се занимават със случая.
Във Фейсбук профила на Адамова пък ситуацията е обобщена с пост от 21 ноември 2024 г. – писмо до правосъдния министър, което публикуваме без съкращения:
“НЯМА ВЪЗМУТЕНИ ГРАЖДАНИ!”**
С този отговор Инспекторатът към Висш Съдебен Съвет /ВСС/ три пъти отказва да извърши проверка по сигнала ми за действията на Велизар Костадинов, съдия при Софийски Районен съд. Моля, да упражните правото си по чл. 312, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт, а именно да отправите до Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет предложение за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Велизар Костадинов, председател на 9-ти наказателен състав при Софийски районен съд.
През 2023 г. бях свидетел по дело, гледано от съдия Костадинов. Делото беше за отнета шофьорска книжка след отказ на шофьора да даде проба за алкохол. Аз бях подателят на сигнала до 112 за това лице, което управляваше своето МПС в силно нетрезво състояние. В колата му бяха жена му, двете им невръстни деца (!) и още една жена. В един момент се оказа, че аз и моят спътник от конкретната вечер, сме набедени – две седмици след случая въпросният шофьор започва да твърди, че не той, а жена му била управлявала автомобила и че аз и моят спътник сме ги спрели, били, той изпадал в безсъзнание, заливали сме го с течност, силно миришеща на алкохол, и куп други небивалици, които се опровергават както от показанията на свидетелите, така и от предоставените видеоматериали и от здравата човешка логика.
Шофьорът обаче се сдобива с медицинско свидетелство за лека телесна повреда – издадено 3 дни след случая (!). Появяват се и двама души, т.нар. кошаревски свидетели – техни приятели, на които им е разказано какво се било случило (!). Единият кошаревски свидетел е бивш служител на КПКОНПИ, дисциплинарно уволнен, а другият – лице, което се представя за адвокат на шофьора, но всъщност е дисциплинарно наказан с лишаване от адвокатски права от 2020 г. насам, и то за втори път. Съдия Костадинов обаче избира да посочи показанията на тези двама „свидетели“ и показанията на жената на шофьора като абсолютно достоверни, безпристрастни и непротиворечиви, а нашите показания – на моя познат, на жената, която беше в колата на шофьора, и моите, т.е. на трима от петимата реални участници в случая – ги сочи като неверни и преднамерени, уронващи „достойнството и честта“ на „невинните“ шофьор и жена му.
И така, съдия Костадинов приема за доказано, че не мъжът, а неговата жена е управлявала автомобила. С решението си, в което посочва и някои процедурни нарушения на КАТ (които, според мен като юрист, не са съществени, т.е. не са такива, които да са довели до ограничаване правата на шофьора), през април 2023 г. съдия Костадинов отменя наложената санкция на шофьора; КАТ пропускат да обжалват и така отказалият проба за алкохол пиян шофьор безпроблемно си връща книжката. Освен всичко друго, съдията осъжда МВР да плати разноските по делото на „некаралия колата“ шофьор.
В мотивите си съдия Костадинов приема изцяло версията за случилото се, изложена от шофьора – според нея освен че не е карал автомобила си, той бил и жертва на побой. За да приеме това за доказано обаче съдия Костадинов освен че тълкува превратно реалните доказателства и игнорира реалните свидетелски показания, той някак пропуска да види много съществени противоречия в доказателствата и показанията на шофьора и неговите „свидетели“. И тук давам само един пример (а те са много!): „свидетелят-адвокат, лишен от права“ подробно описва как на 6 август сутринта лично завел шофьора и жена му до Пирогов, за да го прегледат; той обаче нямал осигуровки и не можел да си плати прегледа там (?!), затова отишли директно в Съдебна медицина, където му издали медицинско удостоверение; „адвокатът“ лично го изчел, а после ги завел до дома им. Питам – а съдията не видя ли, че медицинското е Не от 6-ти, а от 8-ми август, около 17 ч.? Защото ако „не е видял“, възниква съмнение за предварително уговорено дело.
Този и други въпроси относно дискредитирането на истината и очевидно пристрастното кредитиране на лъжата зададохме заедно с моя познат с официално писмо по делото към съдия Костадинов. Като обикновени свидетели според закона ние нямаме право да обжалваме решението на съдия Костадинов, въпреки че с него пряко се нарушават редица наши права. С цялата си отговорност като човек, гражданин, юрист и доктор по конституционно право не бих могла да имам уважение към подобни представители на съдебната власт. Обратното би било фалш и лицемерие, на които отказвам да робувам. Особено когато става дума за борба за моите права, за истината, справедливостта и за правото въобще.
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,
Решението на съдия Костадинов, с което отменя наказателното постановление за отнемане на книжката и налагането на глоба на шофьора, отказал да даде проба за алкохол, беше постановено на 12 април 2023. В края на май 2023 г. за първи път се обърнах към Инспектората на Висшия съдебен съвет (ИВСС) с молба да се провери при какви обстоятелства е взето това решение, безпристрастно и обективно ли е действал съдия Костадинов, спазил ли е етичните норми и закона при разглеждане и решаване на делото.
От ИВСС ми отговориха, че ако не ми харесва решението, то то може да бъде обжалвано и само така да бъде упражнен контрол спрямо работата на съдия Костадинов. Припомням, че аз не съм страна и не мога да обжалвам. Считам и че спазването на етичните и законовите принципи при упражняване на професионалната дейност на съдията са задължителни и следва да могат да бъдат проверявани от дисциплинарно-наказващия орган (ИВСС) – нещо, което горната инстанция не би могла да проверява или санкционира.
В края на август 2023 г., четири месеца след края на делото, съдия Костадинов изпрати сигнал срещу мен до работодателя ми – тогава министъра на младежта и спорта. В сигнала си съдия Костадинов изразява мнение, че аз не притежавам положителни нравствени качества и иска от работодателя ми да прецени дали изобщо заслужавам да заемам въпросната длъжност. Съдия Велизар Костадинов сочи собствените си мотиви към решението като доказателство за твърденията си, макар реални доказателства за описаното в тези мотиви да няма.
Нещо повече, неясно на какво научно основание съдията Велизар Костадинов определя, че аз не притежавам нравствени качества.Твърди и че в писмото до него, изпратено от моя познат и мен, имало „неуместни заплахи“. Отново невярно твърдение от страна на съдия Костадинов – писмото е предоставено на вниманието на ИВСС и ако съдия Костадинов се е почувствал заплашен от израза, че единственото, което му остава след това решение, е да се моли този шофьор да не убие някой невинен на пътя заради чувството за безнаказаност, с което го дарява, то това е друг въпрос. Все пак, ако се чувства заплашен, съдия Костадинов има право да сезира компетентните институции, а не да иска от работодателя ми, на практика, да ме уволни.
Изключително притеснителен е фактът, че в сигнала си срещу мен съдия Костадинов пише, че му е служебно известно къде, кога и като каква съм започнала работа, макар той да е приключил делото си четири месеца по-рано. Тук искам чрез Вас да го попитам на какво правно основание на съдия Костадинов му е „служебно известно“ къде и кога съм започнала работа след края на делото. Притеснително е и че от позицията си на съдия, Велизар Костадинов изпраща пълното си съдебно решение, с всички лични данни, на вниманието на цяла една администрация, а също и копие до Министерски съвет.
Припомням, че аз съм свидетел в дело за книжка. А не подсъдим или осъден. Действията на съдия Костадинов, според мен, се равняват на изпълнението на наказанието обществено порицание. Което обаче е недопустимо спрямо свидетел – като такава аз нямах никаква представа за лъжите, изсипани по мой адрес, недоказани, но приети от съдия Костадинов за чиста монета.
В края на август 2023 отново сезирах ИВСС относно действията на съдия Велизар Костадинов. „Не виждаме някой да е възмутен от поведението на съдията и затова няма да извършим проверка за уронване престижа на съдебната власт“ – това ми отговори инспектор Александър Мумджиев от ИВСС (странно, че следовател, а не съдия е разгледал сигнала ми). Макар този аргумент да е, простичко казано, несериозен и на практика неправилен, вратата към справедливостта пред мен беше отново затворена.
След като стана публично известен фактът, че самият инсп. Мумджиев нарушава изискванията на етичния кодекс на българските магистрати (заради злоупотреба с алкохола, демонстриране на власт и отправяне на сексуални намеци към камериерки) отправих отново молба към ИВСС друг инспектор да разгледа сигнала ми срещу съдия Велизар Костадинов. Защото няма как лице, което не може да съобразява собственото си поведение с етичните и професионални стандарти, да прилага същите тези стандарти спрямо друг представител на правосъдната система. Гл. инсп. Теодора Точкова любезно ми отговори, че процедура за преразглеждане на решението на инсп. Мумджиев не съществува, но ако имало нещо ново, да се обърна отново към тях.
През август т.г. сезирах Вас, в качеството Ви на министър на правосъдието, с молба да предприемете действия в рамките на Вашата компетентност с оглед санкциониране гореописаното поведение на съдия Велизар Костадинов. На 25 септември 2024 г. получих известие, че препращате молбата ми към Инспектората към ВСС по компетентност. На 7 октомври 2024 г. от ИВСС ми поискаха допълнителна информация, която предоставих на 10 октомври. На 31 октомври 2024 г. получих отговор от ИВСС, че вече са се произнесли (че няма възмутени граждани) и прекратяват преписката.
Подаването на сигнал от служебен имейл от страна на съдия Велизар Костадинов, съдържащ недоказани, набеждаващи и уронващи доброто име на свидетел по административнонаказателно производство, според мен и според всеки колега юрист и обикновен гражданин, с когото съм разговаряла, представлява превишаване на права и административен произвол. Неясен е механизмът и на коя правна норма се позовава съдия Велизар Костадинов, за да изготви и изпрати подобен сигнал. Във връзка с принципите за безпристрастност и обективност същият не следва да заема страна и с поведението си да се опитва да създаде правни последици за лицата, имащи отношение по делото, извън прогласените в решението му последици за страните.
Неслучайно, Консултативният съвет на европейските съдии (КСЕС) в свое Становище № 3 (2001) посочва, че във всеки случай съдиите трябва да действат безпристрастно, да гарантират, че не може да има основателна причина гражданите да подозират някаква пристрастност. Във връзка с това, безпристрастността трябва да бъде очевидна при упражняването както на съдебните функции на съдията, така и в другите му/й дейности.
Ето защо, отново отправям молба към Вас, този път публично – моля, да упражните правомощието си като министър на правосъдието и да инициирате дисциплинарно производство по реда на чл. 312, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт спрямо съдия Велизар Костадинов – правомощие, дадено Ви в името на това да се гарантира реализирането на целите и принципите на съдебната власт чрез нейните представители, които следва да се подчиняват само на закона и само в търсене на обективната истина.“
