Хавиер Милей планира да облекчи сложните ограничения срещу укриването на данъци в опит да върне милиардите долари, укрити в матраците, в реалната икономика. Президентът на Аржентина ще обяви реформи през идните дни, които да повлияят на „героите“, прибрали недекларираните си долари, за да избягат от нестабилното песо и да дискредитират банките и правителството. Нестабилната аржентинска икономика, стриктният капиталов контрол и хаотичните данъчни промени са принудили жителите на страната да скътат около 271 млрд. щ. долара под матраците, в сейфове и зад граница, според официални оценки, цитирани от „Файненшъл таймс“.
Критиците на инициативата твърдят, че усилията на Милей да съблазни спестителите ще е подарък на укривателите на данъци и на перачите на пари. Министрите му обаче са убедени, че ще могат да проследят потоците от мръсни пари и същевременно да рлегализират честно спечелените срества, които предизвикателствата пред националното стопанство са идвадили от финансовата система.
„Онези, които крият пари, не са престъпници, те са герои, които са успели да избягат от политиците – кучи синове, които искаха да ги прецакат с инфлацията“, заявил Милей на бизнес конференция през миналата седмица. И пояснил, че кабинетът му „облекчава правилата така, че никой да не бъде преследван защото използва доларите, които е скрил под матрака“.
Огромен дял от аржентинската икономика е неофициален. Почти половината работници не са наети на трудов договор и не фигурират във фирмените книги, като дори за законно работещите е нормална практика да получават част от възнагражденията си под масата. Едри покупки като коли и дори къщи често се плащат в кеш в долари, като купувачите дават скришом пачки на продавачите, а обявените цени на сделките са далеч под реалните.
„Аржентинците имат докторски степени в държането на пари извън полезрението на властите“, посочва Диего Фрага – професор по данъчно право в аржентинския Университет Аустрал. Според него, „правителството ще трябва да измисли някакви стимули, за да привлече тези долари, защото тоягата не работи“.
Склонността на жителите на страната да крият долари има множество корени, включително и няколкото епизода през 90-е години на миналия век и началото на настоящия, през които правителството внезапно ограничи достъпа до спестяванията, а данъните политики се люлееха като махало от една администрация към следващата. Стойността на аржентинското песо пък беше заличена от хроничната инфлация, което принуди хората да пестят в щатски долари.
Укриването на средства е толкова широко разпространено, че правителствата бяха принудени да обявяват данъчни амнистии средно на всеки четири години през последните две десетилетия, включителна и една по инициатива на Милей през 2024-а.
Когато правителството въведе валутен контрол през 2011-а и ограничи покупките на зелени пари, за да качи стойността на песото, много аржентинци извадиха спестяванията си от легалната финансова система и ги прехвърлиха към големия черен пазар, известен с прякора „синият“.
След идването си на власт Милей значително облекчи валутния контрол, но това не повлия на милиардите, които бяха напуснали системата. „Всеки който има пари, излезли от законната система, трябва да остане в синята, защото не иска да рискува да отиде на легалния пазар“, коментира чейнджаджия, който обменя по около 100 хил. долара на ден в Буенос Айрес.
Тези скрити долари могат да се обменят в песо на черния пазар и се използват за дребни покупки, но всичко по-значително крие рискове. Търговците на дребно трябва да изискват документ за идентификация за кешови покупки за над 180 долара и да ги докладват на данъчните власти. Издателите на кредитни карти, частните училища и други бизнеси имат подобни изисквания, посочва Фрага. „Ако разходите ви не отговарят на декларираната заплата, са заплашени от данъчно облагане със задна дата, глоби, лихви и криминални обвинения“, допълва професорът.
Тези регулации бяха затегнати при управлението на левите правителства в ранните години на новия век когато укриванията се множаха успоредно с поредицата данъчни увеличения. Анализатори очакват реформите на Милей да премахнат тези правила, за да се насърчат едри покупки като автомобили и домакински уреди. Много свързани с данъците политики изискват одобрението на конгреса, за да се променят и засега не е ясно дали Милей ще предприеме подобен ход преди междинните избори в страната през октомври. Затова той залага на доларите от матраците да стимулират потреблението на домакинствата, което стагнира през последните месеци в хода на усилията на доходите да се възстановят от инфлацията, достигнала върховите 289% през миналата година.
Реформите могат да предизвикат противоречия заради опасенията за произхода на укритите средства. Юристи обаче са убедени, че макар всяка амнистия да крие известен риск, правителството няма да направи нищо, което да върже ръцете на аржентинската агенция срещу прането на мръсни пари UI. Нито пък да наруши правилата на глобалния надзорник на „перачите“ FATF, който трябва да извърши последващ преглед на Аржентина през идния февруари след като делегацията, посетила страната през миналата година, реши да не я включва в „сивия списък“ на юрисдикщциите, за които се налага допълнително наблюдение.
Икономистите не са оптимисти, че мерките ще върнат кой знае какви пари в официалната финансова система и сумата ще е по-скоро няколко милиарда. Това обаче е трудно предвидим процес: щедрата данъчна амнистия на милей през 2024-а помогна за удвояване на размера на доларовите депозити в аржентинските банки в сравнение с началото на 2024-а – до над 30 млрд. щ. долара.
