Ако бившият президент на САЩ Доналд Тръмп признае анексията на Крим от Русия като част от евентуална мирна сделка, той рискува да подкопае разследванията за военни престъпления, да отслаби върховенството на закона и да създаде опасен прецедент за други агресивни сили. Това предупреждават експерти по международно право.
През април администрацията на Тръмп е обмисляла идеята за признаване на Крим като законно руски като част от споразумение за прекратяване на войната в Украйна. Ирена Марчук, доцент по международно наказателно право в Университета в Копенхаген, нарече това „много опасен прецедент“ и заяви, че той не бива да се допуска. Принципът, който управлява международните отношения от края на Втората световна война е, че границите не могат да бъдат променяни със сила, подчертава „Политико„.
Съобщението, че „силният е прав“, би се отнасяло не само за Русия, но и за заплахата на Китай да превземе Тайван, както и за държави, които Тръмп е споменавал, че могат да бъдат анексирани от САЩ: Гренландия, Канада и Панама.
Правни усилия на Кремъл и Украйна
Русия от години се опитва да легализира анексирането си. Когато Международният наказателен съд класифицира действията на Русия в Крим като окупация, Москва напусна този орган през 2016 г. Русия настоява официалното признаване на Крим – който е превърнат в голяма военна база от 2014 г. – е от съществено значение за разрешаване на войната ѝ срещу Украйна.
От своя страна, Украйна води правна битка срещу руската агресия в международните съдилища от 2014 г. насам, печелейки няколко решения, които установяват, че Крим, заедно с части от Източна и Южна Украйна, са временно и незаконно окупирани. Решение от 2021 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) установи, че Русия е отговорна за нарушения на човешките права в Крим, включително изтезания, незаконно задържане и принудителни изчезвания.
Това решение установи ключов прецедент, като призна, че Москва ефективно е превзела контрола над полуострова със сила на 27 февруари 2014 г., а не чрез правно опорочен референдум през март същата година, както твърди Русия.
Същата правна логика – че Русия незаконно е окупирала украинска територия – е в основата на други ключови наказателни преследвания, включително за принудителното депортиране на украински граждани. Признаването на Крим като законно руски би подкопало тези усилия.
Даря Свиридова, адвокат от Киев, произхождаща от Крим, обясни, че ако Русия беше суверенна в тази територия, съдът нямаше да разглежда подобни нарушения. На практика това би означавало, че политики като принуждаване на украинци да приемат руски паспорти или депортиране на украински граждани в затвори на хиляди километри в Русия вече няма да бъдат правно оспорими.
Отслабващ консенсус и последици
Въпреки нарастващия натиск за мирни преговори Украйна публично и категорично изключва отстъпки относно статута на Крим. Президентът Володимир Зеленски заяви: „Няма за какво да се говори тук. Това е против нашата конституция.“ Антон Кориневич, посланик на Украйна и председател на работната група за създаване на Специален трибунал за престъплението агресия, подчерта: „Това е нашата червена линия: никакво признаване.“
Европейските държави обявиха по-рано този месец създаването на нов специален трибунал, който може да предложи на Украйна нов правен път за оспорване на действията на Русия по международното право. Трибуналът ще се съсредоточи върху преследването на престъплението агресия, като е планирано да започне работа още през следващата година.
Ключов въпрос е дали ще обхване само пълномащабното нахлуване от февруари 2022 г. или ще включи и действията на Русия от 2014 г. с анексирането на Крим. Кориневич посочи, че ще се обхване целият период.
Въпреки това Съединените щати, под ръководството на Тръмп, са оттеглили подкрепата си, намалявайки участието си в международните правни усилия и дори заставайки на страната на Москва в две скорошни резолюции на ООН, свързани с войната. Тази промяна в позицията на САЩ има голямо значение и може да подкопае крехкия международен консенсус.
Нариман Джелял, бивш кримски политически затворник, сега посланик на Украйна в Турция, предупреди, че първите, които ще пострадат от подобни промени, ще бъдат тези, които все още живеят под окупация. Той изрази разочарование, че каузата, за която е лежал в затвор, се подкопава.
„Ако Тръмп направи това, което е предложил, това не е просто ужасно от гледна точка на глобалната политика, ужасно е за конкретни личности,“ заяви Джелял. Той вярва, че такъв компромис в името на спирането на войната така или иначе ще бъде напразен. „Дори ако САЩ признаят Крим за руски, това няма да спре Путин, защото целта му не е Крим – тя е много по-голяма.“
