НАТО предлага да се включат разходите за киберсигурност и дейностите, свързани с граничната и крайбрежната сигурност, в новите целеви разходи за отбрана в размер на 5% от БВП, като техният дял ще е 1.5 процента. Северноатлантическият блок е започнал преговори със страните членки какво ще е разрешено да включат в новия разходен план, който трябва да бъде приет на срещата на върха през юни, става ясно от документ, представен на правителствата, както и според запознати с въпроса лица. Общият размер на отбранителните харчове се качва до 5%, като 3.5% от тях ще са твърди разходи, а 1.5% – за пера, свързани с отбраната. В частта от 1.5% може да се включи защитата на важна инфраструктур, разузнавателни агенции извън отбраната и свързани с космоса дейности, пише в документа.
По-широко определение за това, какво се квалифицира като разход, свързан с отбраната, ще улесни държавите да изпълнят целевите параметри на блока, като някои от тях лобират да се включат и средствата за борба с тероризма. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви в началото на седмицата, че очаква страните членки на алианса да одобрят новата разходна цел от 5% от БВП.
Преговорите по темата продължават и в натовската комисия за политика и планиране на 28 май, пише още в документа. Предложението подлежи на промени и ще бъде ползвано като база за обсъждания от членовете на блока. Очакванията са разходите за инфраструктура, най-вече за целите на военната мобилност, да останат в заделените 1.5 процента.
Южните държави от НАТО настояват да се включат и похарчените за борба с тероризма средства, твърдят добре информираните източници. Както и артикулите за двойна употреба извън инфраструктурата. Киев пък натиска помощта за Украйна също да стане част от тези 1.5%, което ще позволи на страната да компенсира факта, че Северноатлантическият алианс не обсъжда в момента подновяването на обещаните през миналата година 40 млрд. евро.
Американският президент Доналд Тръмп пръв поиска от съюзниците си да харчат по 5% от брутния си вътрешен продукт за отбрана и заплаши, че в противен случай ще изтегли страната си от блока или ще защитава единствено онези партньори, които заделят достатъчно пари за сигурността си. Това число се смята като цяло за нереалистично, но европейските страни членки и Канада вече разбират, че трябва да увеличат драстично отбранителните разходи.
В момента само 22 от 32-е натовски държави харчат валидните в момента целеви 2% от БВП за отбрана, според публикувания през април доклад на блока. Но очакванията са и останалите да покрият нормите до лятото. Отбранителните разходи на Съединените щати са около 3.2%, а отличникът е Полша с над 4% от БВП. От него става също ясно, че страните членки на НАТО са похарчили общо около 2.61% от БВП за отбрана през 2024-а, но зад това число се крият големи различия между съюзниците. Италия, Португалия, Канада, Словения, Люксембург, Белгия и Испания са в дъното на списъка, всяка със или под 1.5% от БВП.
Компромисното предложение за 1.5% от БВП за киберсигурност би позволило на Тръмп да обяви победа на срещата на върха на алианка на 24 и 25 юни в Хага и да не ангажира европейските държави и Канада да харчат 5% от БВП за основни отбранителни цели, което би било политически и икономически нереално.
Някои правителства обаче се опасяват, че разширяването на определението за разходите за сигурност може да насърчи техни партньори да се опитат да включат пера със символична връзка с отбраната.
