В неделя, 1 юни, Полша ще сложи точка на въпроса по кой път ще поеме страната през следващите години: ще се превърне ли Варшава в истински център на европейската политика или ще запази частично националистическа, критична към ЕС крайнодясна позиция. Така повечето експерти и европейски политици рисуват избора, който поляците ще трябва да направят на втория тур на президентските избори. Резултатът от гласуването не е ясен. Кандидатът на либералните сили Рафал Тшасковски и неговият опонент, протежето на консервативната опозиционна партия „Право и справедливост“ Карол Навроцки, подходиха към втория тур с еднакво ниво на подкрепа.
Малко преди първия тур на президентските избори в Полша, който се проведе на 18 май, кметът на Варшава и съюзник на центристко-дясноцентристкия премиер Доналд Туск, Рафал Тшасковски, изглеждаше далеч от безспорен, но все пак фаворит в надпреварата. Според резултатите от гласуването, той всъщност успя да изпревари основния си съперник, ръководителят на Института за национална памет Карол Навроцки, подкрепен от консерваторите от партия „Право и справедливост“ (ПиС). Но не с много – само с 1.5% от гласовете.
Междувременно, преди втория тур,
Навроцки беше подкрепен от Славомир Миенцен, който се класира на трето място,
споделяйки искането да не се изпращат войски в Украйна и да се противопостави на присъединяването ѝ към НАТО. В резултат на това съперниците се изравниха. Според анализ на няколко проучвания на общественото мнение в навечерието на деня X, след приспадане на нерешилите се избиратели, нивото на подкрепа за Тшасковски и Навроцки беше по 50 процента.
За Рафал Тшасковски настоящите избори ще бъдат вторият му опит да заеме президентския пост
след загубата на надпреварата през 2020 година. Но залозите в настоящия вот са много по-високи от личните амбиции. И ето защо.
След победата на Гражданската коалиция на Туск през 2023 г. в Полша се възродиха надеждите, поне в либералната и проевропейска част от обществото, страната да се върне към по-спокоен курс след осем години управление на „Право и справелдливост“. През всичките тях Варшава многократно се сблъскваше с Брюксел относно върховенството на закона и се забъркваше в ненужни схватки със съседна Германия.
Доналд Туск обеща да отмени повечето реформи на своите предшественици и успя –
отчасти поради стратегическото значение на Полша в съпротивата срещу Русия в Украйна – да подобри отношенията си с Европейския съюз. Варшава стана най-добрият приятел на Берлин и Париж.
На този фон Брюксел деблокира над 100 милиарда евро средства, замразени преди това в отговор на отклонението на предишните полски власти от демократичните норми.
Пълното завръщане на Варшава към „нормалността“ по отношение на общоевропейските норми обаче беше възпрепятствано от присъствието на поддръжника на ПиС Анджей Дуда на президентския стол на страната, който използва правото си на вето, за да блокира ключови правителствени реформи през последните две години.
Дали кабинетът на Туск най-накрая ще успее да осъществи планираните реформи докрай, или настоящото фактическо двоевластие в Полша ще продължи, ще зависи от това кой точно ще спечели настоящите президентски избори – либерален съмишленик в правителството или последовател на полските консерватори.
В същото време
Карол Навроцки може да се окаже дори по-радикален и конфронтационен от оттеглящия се Анджей Дуда.
„Победата на Навроцки ще постави безизходицата, която съществува между правителството и президента от 2023 г. насам, на много по-трайна основа“, коментира пред британския вестник The Guardian Николай фон Ондаржа, експерт от Германския институт за международни и сигурностни въпроси.
Президентът на Полша (Prezydent Polska) е държавният глава на страната. Той се избира на всеки пет години, като има право и на едно преизбиране. Назначава се чрез преки избори.
Правителството се назначава от президента по предложение на министър-председателя.
Белведерският дворец (Pałac Belwederski), или само Белведере, е дворец във Варшава, разположен недалеч от Кралския дворец.
Понастоящем Белведере се използва от президента на Република Полша за церемониални цели. Дворецът в класически стил е издигнат през 1819-1822 година по проект на Якуб Кубицки на мястото на бароков дворец, изграден по проект на Якуб Фонтана.
