Все повече сектори от икономиката ни се задъхват поради липса на кадри. Индустриални зони и промишлени предприятия се въздържат да разгърнат производството си, просто защото няма кой да работи.
Обещанията, че ще се внасят работници от чужбина, бяха реализирани частично и то най-вече в сферата на ресторантьорството и хотелиерството. Затова държавата търси начини да върне на работа на работа между 400 000 и… 1 милион души.
Подозренията обаче са, че този брой е силно завишен, защото голяма част от тях са в сивата икономика.
Правителството предлага като алтернативен вариант създаване на електронен регистър на икономически неактивните на пазара на труда българи. Информацията там ще е само за служебно ползване. След като неактивните се идентифицират, Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ ще подава информация за адресите им, а по места междуведомствени екипи ще свързват с тях на посочените адреси по телефон, имейл или по друг начин.
Мярката ще засегне хората на възраст от 16 до 65 години,
за които има сигурни данни, че нито учат, нито работят.
В създаването на регистъра ще бъдат включени и Националната агенция по приходите, Националния осигурителен институт и Министерството на образованието.
Една от основните задачи на регистъра ще бъде да се установи колко хора са реално безработни и дали няма здравословни или семейни причини, за да не работят. Също така дали не живеят и работят от години в чужбина, но са запазили адресната си регистрация в България.
По данни на Асоциацията на индустриалния капитал
сивата икономика в страната се движи между 22% и 32% от БВП,
което е далеч над средното за ЕС. Това означава огромен брой хора, които не внасят данъци и осигуровки. В пари това означава… между 44 милиарда – 64 милиарда лева!
Миналия месец Националния статистически институт обяви, че 1.062 млн. българи на възраст 15-64 г. са икономически неактивни, като 42.9% от тях са неактивни поради участие в образование или обучение. Това означава, че над 600 000 българи в активна възраст нито учат, нито работят. Най-тревожното е, че сред тях са 150 000 младежи до 29 години. В това отношение сме на четвърто място в Европейския съюз.
Причините за огромния дял на младежката безработица все още не са анализирани от експерти, но най-разпространено е мнението, че
много от тях искат да се занимават със свободни професии,
да имат гъвкаво работно време, да могат да работят отвсякъде и да се закотвени в офиси или пък нямат никаква квалификация.
Другата причина е, че институциите нямат работещи програми за включването на тези хора на трудовия пазар, както и че голяма част от родителите намират за нормално да издържат финансово децата си и след 25-годишна възраст.
По данни на НСИ
над 50% от българските младежи след 25-ата си годишнина
продължават да живеят с родителите си.
Докато заработи регистъра и установи кой желае да работи и кой не, държавата действа и на друг фронт. В началото на юни се очаква да бъдат приети законови промени, които ще улеснят достъпа до пазара на труда у нас на работници от трети страни.
По данни на Агенцията по заетостта от началото на годината у нас са пристигнали над 10 500 работници от трети страни за целогодишна работа, 2000 сезонни работници и 500 командировани. Те обаче са капка в морето.
България е внесла най-много
работници от бившите съветски републики Киргизстан и Узбекистан,
също от Шри Ланка и Филипините, както и от Непал и Индия.
Синдикатите се разгневиха от тази възможност и скочиха с остра реакция срещу идеята за увеличаване на вноса на работници. Според тях, тези чужденци ще бъдат нелоялна конкуренция на българските работници.
Главният икономист на КТ „Подкрепа” Атанас Кацарчев обяви в телевизионно интервю наскоро, че
младите хора у нас няма къде да започнат работа, а държавата иска да внася.
Той обаче не обясни къде са тези млади хора, които са толкова тежко дискриминирани и лишени от възможност да работят.
Каквито и спорове да се водят, факт е, че има обявени над 250 хиляди работни свободни места, за които няма кандидати. В същото време квалификацията на безработните не отговаря на обявените свободни места. Това означава, че всички мерки, които се предприемат, включително регистърът и вносът на работници, са добра опция.
