Лидерите трябва да поемат лидерската си роля – да примиряват враждуващите и да намират общото сечение между тях, смята Екатерина Михайлова
В СДС през 1990-те години бяхме се смразили напълно, дори не си говорехме помежду си. Но германската ХДС взе инициативата, качиха ни на самолет и ни закараха в тяхна резиденция на брега на езерото Комо в Северна Италия. Там се изолирахме от света. Първоначално се разминавахме като непознати и се гледахме лошо. Но на третия ден общуването тръгна, после започнахме да правим общи планове и да взимаме съвместни решения.
Най-важният резултат бе, че лидерите преодоляха егото си и успяха да изградят доверие и политическа поносимост помежду си. Още по-същественото бе, че никой от тях не се кандидатира на предстоящите тогава президентски избори. За лидерите остана лидерската роля – да намерят общото сечение за примирие между враждуващите групи. С вражди и войни доникъде не се стига. Нужно е уважение.
Политиците от моето поколение носят със себе си и любовта, и омразата на гражданите. Кандидатът за президент трябва да е млад, с характер, професионална биография и политически опит.
Това заяви във видео интервю за СТУДИО БАНКЕРЪ проф. Екатерина Михайлова.
Още от интервюто:
Какви поуки може да извлече днешната демократична общност от голямото синьо обединение през 1996 г.?
Как демократични партии и движения могат да търсят общи кандидати за избори?
Имат ли нужда от медиатор родните демократични сили, за да се обединят за общи политически действия?
Каква е ролята на президентските избори за политическите процеси у нас?
Какъв е профилът на печелившия кандидат-президент за демократичните сили?
Вижте първата част от интервюто с Екатерина Михайлова
