Цената на фотоволтаици, инвертори и батерии се увеличава драстично от 1 юли 2025 г. заради продуктова екотакса. Тя скача от 2% на 16%, което е в пъти повече над типичния европейски диапазон от 0.3%-3% от цената например на фотоволтаичен панел. Причината е, че три от четирите компании в България, които оползотворяват електроника и електротехника, включително компоненти за соларни системи, едновременно решават да вдигнат цените на услугите си 10 пъти.
Това става без сериозни аргументи от страна на тези компании, които са алтернатива, за да не плащат производители и вносители по-високи продуктови такси, определяни от правителството и събирани в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС).
Според проучване на Българската асоциация за електротехниката и електрониката (БАСЕЛ) на соларната индустрия българската екотакса става eдна от най-високите в ЕС с огромна разлика.
| Държава | Такса на тон (в €) | Такса на кг (в €) | Ориентировъчен % от цената на панел |
| Нидерландия | 40 | 0.04 | 0.3–0.4% |
| Франция | 130 | 0.13 | ~1% |
| Италия | 500 | 0.50 | 2–3% |
| Швейцария | 40 CHF (~€40) | 0.04 | 0.3–0.4% |
| Хърватия | 300 | 0.30 | 2–3% |
| Белгия | 150 | 0.15 | 1–1.5% |
| Словения | 100 | 0.10 | ~1% |
| Унгария | 50 | 0.05 | 0.4–0.6% |
| Полша | 350 | 0.35 | 2–3% |
| Чехия | 80 | 0.08 | 0.6–0.8% |
Данните показват структурата на таксите за рециклиране на PV панели в Европа. Повечето държави попадат в диапазона от 40 до 150 евро на тон, а ефективните ставки варират от 0.3% до 3% от цената на панела.
Драстичното и едностранно повишение на продуктовите такси ще е видимо и за крайните клиенти. За една средна домакинска фотоволтаична система с 15 панела например, екотаксата нараства от 50.40-90 лв. до 403.20-720 лева. Екотаксата за голяма система с 18 панела ще се увеличи от 56-100 лв. до 448-800 лева. Повечето български домове изискват 15–20 панела за стандартна покривна инсталация, в зависимост от размера на покрива, ориентацията и желаната мощност на системата. Резкият скок на екотаксата засяга не само фотоволтаици, но инвертори, батерии, както и всякакви компоненти на соларни системи.
Пример 1: Средна домакинска PV система (15 панела)
- Брой модули: 15 (типично за система от 5–6 kW)
- Цена на модул: 140–250 лв. (71.6–127.8 €)
- Обща стойност на системата: 2,100–3,750 лв. (1,073.71–1,917.34 €)
| Ставка на екотаксата | Обща екотакса (в лева) | Обща екотакса (в евро) |
| 2% (текуща) | 50.40–90 лв. | 25.77–46.02 € |
| 16% (от юли 2025 г.) | 403.20–720 лв. | 206.15–368.13 € |
Увеличение: За по-голям дом еко таксата нараства от 50.40–90 лв. до 403.20–720 лева.
Пример 2: По-голямо семейно жилище (18 панела)
- Брой модули: 18 (за система от 6–7 kW)
- Цена на модул: 140–250 лв.
- Обща стойност на системата: 2,520–4,500 лв. (1,288.46–2,300.81 €)
| Ставка на екотаксата | Обща екотакса (в лева) | Обща екотакса (в евро) |
| 2% (текуща) | 56–100 лв. | 28.63–51.13 € |
| 16% (от юли 2025 г.) | 448–800 лв. | 229.06–409.03 € |
Увеличение: Еко таксата за голяма система нараства от 56–100 лв. до 448–800 лева.
„Едновременното повишение на екотаксата ще добави стотици левове към цената на стандартна соларна инсталация за домакинство – мярка, която рискува да направи слънчевата енергия недостъпна за много български семейства. Също така, бизнесите и домакинствата, които са поставили фотоволтаици на покривите на сгради, и са получили ЕС финансиране, не са предвидили това поскъпване. Те ще трябва да поемат новата финансова тежест за своя сметка“, коментира д-р инж. Димитър Белелиев, председател на Управителния съвет на БАСЕЛ.
Увеличението на екотаксите засяга не само вносителите на соларни компоненти,
но и производители и вносители на климатици, домакински електроуреди, осветителни тела, техника и много други. Затова от БАСЕЛ, Асоциацията на производителите на домакински електроуреди (APPLiA България) и БСК предлагат правителството да намали продуктовите такси на ПУДООС с 10 до 12 пъти за две години, докато се намери решение на създалата се криза. Преди години представители на БАСЕЛ се опитват да учредят независима организация за оползотворяване на излязло от употреба електронно и енергийно оборудване, каквито организации има в ЕС страни, но „удрят на камък“ поради непосилните лицензионни изисквания в България. Министър-председателя и министъра на околната среда и водите са запознати с проблема, отбелязват от бизнес организацията.
