Европейската комисия ще предложи Европейският съюз (ЕС) да забрани сключването на всякакви нови контракти за внос на руски природен газ, базирани на търговското право – мярка, целяща да заобиколи потенциално вето от Унгария и Словакия. Компаниите няма да имат право да подписват нови договори за руско синьо гориво – мярка, която влиза в действие незабавно, пишело в резюме, което са прочели репортери на „Файненшъл таймс“ и което трябва да бъде представено на 17 юни.
Съществуващите краткосрочни контракти за внос на газ по тръбопроводи и във втечнена форма, ще трябва да бъдат прекратени от 2026-а нататък. А онези, свързани с дългосрочни договори, трябва да приключат до 1 януари 2028-а. По изключение, Унгария и Словакия, които внасят руско синьо гориво, ще получат разрешение до 2027-а да приключат постепенно газовите си договори, твърдят три запознати с въпроса лица.
Предложенията, които се обсъждат и могат да бъдат променени, идват след публикувания от ЕК план през май, в който се обяснява как Брюксел цели да ореже вноса на руски газ в ЕС до 2027-а. Те са отделни от предложената в началото на юни забрана за използване на газопроводите „Северен проток“ между Германия и Русия като част от следващия пакет от санкции срещу Русия в отговор на пълномащабното й нахлуване в Украйна през 2022-а.
Руският газ е имал 14% дял от общия внос на изкопаеми горива в ЕС през 2024-а, по данни на мозъчния енергиен тръст Ember – доста под 40-е процента преди инвазията. Това обаче е с 18% ръст спрямо 2023-а, основно заради по-големите доставки на руски втечнен газ.
Повдигнаха се обаче сериозни въпроси как ЕК ще задейства мерките, като се има предвид заплахата на Унгария и Словакия за вето срещу опитите за включване на газовия внос от Русия в санкциите на блока, изискващи единодушното одобрение на всичките страни членки. Вместо това, Брюксел планира да използва търговския закон, става ясно от резюмето, което ще позволи приемането с квалифицирано мнозинство. Ще бъдат цитирани и параграфи от Пакта за основаване на ЕС, че енергийната политика трябва да гарантира сигурността на доставките.
Еврокомисарят по въпросите на енергетиката Дан Йоргенсен коментира на 16 юни, че ЕК „иска да направи това по такъв начин, че нито една страна членка на ЕС да няма проблеми със сигурността на доставките и че иска да поддържа цените колкото е възможно по-ниски“.
Дипломат от ЕС обръща внимание, че държавите вносители са обезпокоени от правните рискове и вероятността компаниите да бъдат принудени да плащат компенсации на Русия за разтрогването на договорите. Те ще трябва да предоставят подробна информация на митническите органи за газовите контракти, за да докажат, че вносът не идва от Русия. Страните от общността ще трябва също да представят планове, поясняващи как ще диверсифицират газовите си доставки, ако все още получават руско синьо гориво.
Най-едрият вносител на руски газ през 2024-а е бил Италия, по данни на Ember, следвана от Унгария, Франция и Испания. Държавите с големи пристанища, като Франция и Испания, обаче твърдят, че по-голямата част от внесените газови количества е била насочена към други страни членки.
Френският министър на промишлеността Марк Ферачи заяви в Париж на 16 юни, че Париж подкрепя инициативата за разнообразяване на доставчиците. Унгария обаче е твърдо против. нейният министър на външните работи Петер Сиятро е споделил пред министрите на енергетиката от другите страни членки, че е поискал от ЕК да оттегли предложението, мотивирайки се с въздействието на конфликта между Иран и Израел върху енергийните пазари, твърдят двама дипломати, участвали в дискусиите.
