Публикувани за обществено обсъждане промени в Наказателния кодекс отразяват оценките за България на Комитета на експертите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма към Съвета на Европа (MONEYVAL), както и препоръките на Групата за финансово действие за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и на пролиферацията (FATF).
Въз основа на констатираните слабости в националната правна рамка по отношение на България се прилага най тежките процедури за мониторинг на MONEYVAL и за наблюдение на FATF, популярни като сивия списък за прането на пари. Предложените със законопроекта промени засягат както Наказателния, така и Наказателно-процесуалния кодекс, а също и Закона за Националната агенция за приходите.
Във връзка с констатираната невъзможност за обезпечаване и отнемане на имущество по чл. 53 от НК от трети недобросъвестни лица, и необходимостта от осигуряване на защита на третите добросъвестни лица в тези случаи, препоръката е имуществото, придобито от престъпна дейност, и имуществото със съответна равностойност да се разпростира и върху имущество, притежавано или държано от трети лица, но без да се засягат правата на добросъвестни трети лица. В тази насока са предвидени допълнения в чл. 53 от НК и процесуалноправен ред за защита на правата на третите лица при обезпечаване и отнемане на имещуство.
Предлагат се и промени в чл. 234 от НПК относно сроковете за разследване, които са оценени като формални и бюрократични пречки с нужда от най–спешно преразглеждане и изменение. Друга група изменения са свързани със създаване в НПК на ред за изземване и управление на виртуални активи, като имат за цел улесняване дейността на компетентните органи при наказателното преследване на престъпленията, извършени посредством компютърни и информационни технологии. Поправките в Закона за НАП пък целят преодоляване на констатирани слабости в режима на управлението на конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имущества.
