Вече две години работата по Фонда, който е ключов проект за зеления преход на България и е трябвало да е готов до края на 2024 г., е поставена “на трупчета”. Забавянето води до загуби от порядъка на 70 млн. лв. годишно.
Докато политиците от управляващото мнозинство се надпреварват да разказват за титаничните си усилия за „спасяването“ на почти всички средства по Националния план за възстановяване и устойчивост, който до скоро беше пред тотален провал, се оказва че работата далеч не е такава.
Въпреки скорошните заклинания на вицепремиера и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев, че „ако всичко е наред с приемането на законите по Плана за възстановяване и устойчивост, аз бих могъл да изпратя ново искане за второто плащане през юли месец. България би могла да получи второто плащане през септември месец, а трето плащане можем да получим до края на годината“, перспективите далеч не са толкова розови.
Според финансовия експерт в областта на инвестициите в устойчива енергия – зеленото финансиране в Европейския Съюз Марко Марков пропуснатите ползи на страната ни поради бавенето на Националният декарбонизационен фонд (НДФ)
се очаква да бъдат в порядъка на 70 млн. лв. годишно.
Марков твърди, че вече две години работата по фонда, който е ключов проект за зеления преход на България и е трябвало да е готов до края на 2024 г., е поставена “на трупчета”.
Това „замръзване“, както го определя експертът пречи на развитието ни в посока на енергийната ефективност
Инак Националният декарбонизационен фонд е замислен като централен инструмент за финансиране на енергийна ефективност, насочен към домакинства, общини и малък бизнес, с гъвкава комбинация от грантове, заеми и гаранции. Целта му е изсветляването на процеса по финансиране на декарбонизация, а предложената структура за него е проста и е съобразена с българските реалности.
Марков алармира, че
забавянето на фонда блокира инвестиции,
създава пазарни изкривявания и води до значителни загуби, както и до пропуснати социални и икономически ползи. Според него липсата му води и до неефективно разходване на публични ресурси и нисък контрол върху резултатите, тъй като сегашните грантови програми са кампанийни, без мониторинг и дългосрочен ефект.
Според начертания експертен план НДФ трябваше да е напълно работещ в края на миналата година. Оказва се, че при възобновяване на процеса – дори и това да се случи веднага, ще бъдат необходими още близо две години,
Марков е категоричен,
че сега топката е в ръцете на правителството.
Следващата стъпка за реализация трябва да бъде от страна на Министерство на енергетиката, което пък е важно да работи с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като е възможно да се включат и други ведомства като Министерство на околната среда и водите.
Историята около създаването на този фонд е поставена в началото на 2023 година. В първия ключов етап от създаването на Фонда именно Марков става консултант. Вече са направени експертните анализи и е дадено предложение за структуриране и функциониране на НДФ. Наред с това е създадена пътната карта за операционализирането му.
Две години по-късно се оказва, че съществено развитие по този важен проект, на практика липсва. Тоест –
Фондът продължава да си съществува… на хартия.
Марков е оглавявал екипа, разписал т.нар. пътна карта за фонда. Сега той се опитва да подсети управляващите каква е значимостта и ползите от спешното продължаване на работата , за да не продължаваме да губим средства.
На практика Националният декарбонизационен фонд трябва да подпомага инвестиции в нисковъглеродно развитие чрез устойчиво и целенасочено финансиране на широка група бенефициенти, включително граждани, общини и бизнеси.
Фондът би трябвало да
финансира проекти за енергийно обновяване на сгради,
внедряване на възобновяеми енергийни източници и подобряване на енергийната ефективност.
Идеята е чрез фонда да бъде създадена една основна институция, която управлява различните финансови инструменти, както и да осъществява техническата помощ в сферата на декарбонизацията на сградния фонд в България.
По този начин според Марков, може да се подходи холистично към пазара за енергийна ефективност. А очакванията са, чрез фонда да бъдат създадени условия за редица ползи за обществото – финансови, икономически, социални, капацитет на изпълнителите и контрол на качеството на изпълнение.
За никого не е тайна, че страната ни има нужда от десетки милиарди евро инвестиции в обновяване на сгради. А ако се разчита само на публично държавно финансиране, то едва ли ще успее да гарантира устойчивост на процеса. Идеята е фондът да мобилизира частни средства, като комбинира помощ, подкрепа и финансиране – за да послужи като катализатор на зелената трансформация. Той ще получава средства от националния бюджет, европейски фондове, както и частен капитал.
Марков е категоричен, че страната ни трябва да изгради
ефективен, устойчив и социално справедлив модел
за финансиране на енергийната ефективност на сградите.
Това са и очакванията от страна на ЕК, които изискват от България приключването на законодателни промени в Закона за енергийната ефективност (засега те са само внесени в парламента, но не са гласувани окончателно), които да гарантират прозрачно управление на декарбонизационния фонд, осигурявайки му легитимност, ефективност и отчетност.
От Еврокомисията очакват и приемането на ясна инвестиционна стратегия, която да съчетава безвъзмездните средства с финансовите инструменти и накрая е подкрепата за общините, бизнеса и за домакинствата, така че финансирането да е предвидимо, достъпно и дългосрочно.
Експертът е на мнение, че страната ни има шанс да изгради по-ефективна и устойчива финансова рамка в тази сфера именно, ако задвижи създаването на този фонд, който се очаква да комбинира грантове с финансови инструменти като заеми и кредитни линии, и гаранции.
Решението, което предлага експертният екип е “най-простото и лесно реализуемо“, изцяло
съобразено с местните специфики и съществуващите дадености,
органи, капацитет на страната.
Сега част от тази дейност е насочена във Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“, където според Марков в момента има пет човека административен капацитет и единадесет човека… Управителен съвет, Според него, институцията работи на ниски обороти и финансира много малко проекти през последните години.
“Ако трябва сега да изградя наново структура на фонда, отново бих препоръчал същия вариант – най-простия, в който фондът е като чадър на други институции и ги координира,” подчертава Марков и напомня, че всичко в Националният декарбонизационен фонд
е пречупено през декарбонизация на сградите.
Той трябва да си партнира със съществуващите финансови институции, като фондът е по-скоро координатор на политики, инструмент за набиране на капитали, дизайн на финансови инструменти и такива за техническа помощ.
Какво трябва да се случи и за какво трябва да се внимава, за да се реализират успешно дейностите, заложени на фонда.
Ето какви са и перспективите и съветите, които финансовите експерти залагат:
Много е важно да се инвестира в административен ресурс, както и да се действа рационално от финансова гледна точка. Трябва да се избягва порочната практика на пръскане на публичен ресурс. Националният декарбонизационен фонд ще изсветли процеса на финансиране на декарбонизация.
Дали обаче „изсветляването“ не е в противоречие с „възгледите“ на управляващите, не е много ясно.
