В някои от регулаторите се организират изкуствени и ненужни заседания, с цел единствено да си увеличат възнагражденията, отбелязва Теодор Славев
Процедурата по приемане на еврото създава масово впечатление, че регулаторите се занимават главно с търговските потребителски права, там са и най-честите съдебни спорове, с комуникационни компании, топлофикации, водоснабдяване. Но дейността на регулаторите косвено касае всеки един от нас. Да вземем например НЗОК. Здравната каса оперира с милиарди, корупцията в сектора е невероятна, в същото време няма човек, който да не опре до услугите на здравната система. Същото е и с НОИ.
Регулаторите лесно могат да се превърнат в бухалка и към граждани, и към управляващи. Типичен пример е Антикорупционната комисия.
Огромен проблем са институциите с дублирани и триплирани функции. Създават се единствено за да се трудоустроят „свои хора“.
Институциите в просрочен мандат бяха 17 плюс два неконструирани органа.
Това заяви във видео интервю за СТУДИО БАНКЕРЪ д-р Теодор Славев, старши изследовател от Български институт за правни инициативи.
Още от интервюто:
Какво е пълното съдържание на термина „регулатори“?
Защо гражданите масово се объркват в представата си за регулаторни органи?
Защо в регулаторните, надзорните и контролните органи се избират зависими хора?
Какво е политическото влияние върху тези институции?
Колко от регулаторите са в просрочен мандат?
В кои регулатори задкулисието има най-сериозни интереси?
Какво значи „вечна власт“?
