Съединените щати се намесиха директно във въздушната война между Иран и Израел, напук на предизборните обещания на американския президент Доналд Тръмп, който обещаваше, че идва „миротворец“.
Смисълът на кампанията на Тръмп „Да направим Америка отново велика“ бе САЩ да се фокусират върху вътрешните си проблеми и подобряването на стандарта на американските граждани чрез увеличаване на собственото производство.
Сега Тръмп, който преди обещаваше и да сложи край на войната между Русия и Украйна за 24 часа, но видя, че не е чак толкова лесно, настрои срещу себе си част от симпатизантите си, като се намеси в чужд конфликт. Той обяви в неделя (22 юни), че САЩ са
нанесли удари по три ядрени обекта в Иран – Фордоу, Натанз и Исфахан.
Американският президент не изключи и възможността за смяна на режима в Иран.
„Политически не е коректно да използваме термина „смяна на режима“, но ако сегашният ирански режим не е способен да направи Иран велик отново, защо да няма смяна на режима?“, посочи Тръмп.
Изказването му е рязък обрат в позицията на Щатите, защото само часове преди изказването на Тръмп, министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви, че мисията на Вашингтон е унищожаване на ядрените бази на Иран и няма нищо общо със смяната на режима и вътрешните дела на близкоизточната държава.
Техеран отговори светкавично, като обяви, че
вече няма място за Америка и нейните бази в региона и в ислямския свят
и заплаши с „непоправими последици“.
Съветникът на иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей, Али Шамхани, отбеляза, че Иран все още разполага със запаси от обогатен уран, въпреки нанесените щети.
Докато светът се тресе от конфликти и рискът от широкомащабна война в Близкия изток се увеличава буквално за минути, Европейският съюз реагира бавно и тромаво.
По
традиция Брюксел се старае да не разгневи никого и най-вече Тръмп.
Първите реакции на ЕС след удара на САЩ по ядрените обекти на Иран дадоха десет часа по-късно. Според мнозина анализатори, те са вяли и толкова неконкретни, че не става ясно каква точно е позицията на Европа.
ЕС и няколко отделни държави членки, включително България, призоваха Техеран да преговаря.
“Иран никога не трябва да се сдобие с ядрена бомба”, написа председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в социалната мрежа Екс и призова за дипломатическо решение и спазване на международното право.
Българското външно министерство също написа в своя позиция, че
не трябва да се допуска Иран да развива ядрена програма с военни цели.
“Призоваваме към деескалация и дипломатически усилия за избягване на по-нататъшно влошаване на ситуацията.”, гласи текстът на българската позиция.
Ръководителката на европейската дипломация Кая Калас заяви пред журналисти в Брюксел в понеделник, 23 юни, че ЕС винаги и настоявал за дипломатическо решение. Тя посочи, че миналата седмица е разговаряла по телефона с иранския външен министър и Иран е бил отворен за разговори, както по въпроси за ядрената програма, така и други въпроси, свързани със сигурността, които са повод за притеснения в Европа.
Бавната и измъчена реакция на Брюксел,
белязана от обичайните призиви за “сдържаност” и “дипломация” ясно показва,
че блокът страда от невъзможност да съгласува бързо силна и авторитетна обща позиция.
По тази причина, след всяко геополитическо сътресение използва готовия си шаблон с призиви за „дипломация“ и „сбържаност“, като само сменя имената на замесените. После чиновниците в Брюксел се чудят защо Тръмп се отнася към Европа с пренебрежение като към второстепенен играч.
