Присъединяването към еврозоната ускорява процесите на конвергенция на българската икономика с тази на еврозоната и увеличава благосъстоянието на българските граждани. Влизането на България в еврозоната ще бъде от най-голяма полза за няколко сектора на нейната икономика, отбелязват от Фискалния съвет в свой анализ.
Сред тях са на първо място е банковото дело и финанси.
Този сектор има дял в икономиката от 6.4 процента, а работещите са 55 315 души за 2023 година. С влизането в еврозоната се очакват по-ниски разходи по заеми. Както публичните, така и частните кредитори ще видят намалени лихвени проценти, тъй като заемите, деноминирани в евро, ще бъдат близки до нивата на лихвените проценти на Европейската централна банка. По-стабилна ще стане валутната среда. Отказът от фиксиран курс на лева в полза на еврото премахва валутния риск лев-евро.
Промишлеността е друг облагодетелстван сектор
с дял в икономиката от 21.4%, отбелязват от Фискалния съвет. Работещите в него са 477 754 души.
С еврозоната ще се елиминират разходите за обмен на валута за фирми, търгуващи с членове на еврозоната, което е от полза за сектори като машини, автомобилни компоненти, метали, химикали, храни и напитки. Основните сектори – минно дело, металургия, автомобилни компоненти, машини и енергетика – ще спечелят от по-лесните капиталови инвестиции и премахването на пречките пред финансирането, свързани с валутния пазар.
Туризъм
е друг от облагодетелстваните сектор. Той е с дял в икономиката от около 6.5 процента. В нето работят 113 950 души.
Повишената привлекателност за пътуващите от еврозоната, които ще оценят по-лесните транзакции и липсата на такси за обмен, ще даде тласък на хотелите, ресторантите и туристическите оператори. Ще има и по-добри възможности за промотиране на ваканционни имоти в България.
Енергетика
е друг от облагодателстваните сектори. Тя е с дял в икономиката от 1.3 процента. Работещите в сектора са 28 940 души.
Проектното финансиране в евро ще е по-евтино, а държавните гаранции също ще са по-евтини.
В анализа на Фискалния съвет е посочен и сектора „Информационни технологии и далекосъобщения“.
Той е дял в икономиката от 8.2 процента, а работещите в сектора – 129 916 души. Плащането в евро по изпълнените проекти съответства на валутата на клиентите, които са основно в Европейския съюз. Разходите за заплати ще са по-предвидими.
Държавното управление; образование; здравеопазване и социални услуги
са също сред облагодетелствените сектори. Той има дял в икономиката от 16.1 процента, а работещи в него – 448 475 души. Очаква се и повишаването на суверенния рейтинг на страната, което води до намаление на лихвените разходи за финансиране на България. Очаква се и намаление на необходимия фискален резерв.
