През последната седмица редица държавни мъже и жени се надпреварваха да демонстрират решителността и способността на институциите да се справят с (не)очаквано тръгналите нагоре цени. То не бяха силни думи за „юмрука на държавата“, „бой по разбойниците“, ултиматуми „цените да се върнат на нивата от 3 юни“ и прочие. Невидимата ръка на пазара обаче не се впечатли и показа на властта (и най-вече на гражданите) една неприлична комбинация от три пръста. Което прави напълно актуален въпросът на какво всъщност е способна българската държава при изпълнението на своите стандартни, всекидневни функции.
Продължаващата сага с „шуменската“ пума и други навъдили се у нас големи котки (появиха се твърдения и снимки, че подобно животно е било забелязано още миналата година във Варненско) породи вълна от остроумия и не толкова остроумни опити за рекламна експлоатация. Някои читатели и участници във форумите обаче справедливо отбелязват, че тази куриозна история е показателна за
реалното състояние на българската държава.
Все пак, не става дума за обикновен питомен котарак, който е хукнал по любов из пущинаците, а за (предполага се, поне у нас) рядко отглеждан в домашни условия екзотичен едър хищник.
На третия ден от началото на лова на пумата се появиха съобщения, че МВР издирва собственика на животното. Това означава, че в един сравнително малък град като Шумен някой може да внесе от чужбина и да отглежда у дома си пума, без никой да разбере – нито съседи, нито представители на местната власт, нито районният инспектор на МВР. (Във форума на един новинарски сайт почти веднага се появи твърдение, че собственикът на пумата е известен, живее в шуменския квартал Дивдядово, но името му се пази в тайна от медиите и обществеността.) Впрочем, когато едно време имаше квартални милиционери, те отлично познаваха районите, за които отговаряха. И не само ги познаваха, а старателно описваха всяко обстоятелство в големи, дебели книги с твърди корици. Днес ситуацията е такава, че мнозина възкликват „Няма държава!“
Разбира се, в едно съвременно общество често възникват разнообразни проблеми и кризи. Няма държава, която изцяло да ги предотврати, но „добрата“ държава поддържа ниво на способност да реагира, вкл. да идентифицира причините за допускането и/или несправянето с проблема и да ги отстрани. В това отношение
случаят с пумата далеч не е единственият
през последните дни. Ще приведем още поне два.
Преди около седмица на магистрала „Тракия“ възникна извънредна ситуация – в тунела „Траянова врата“ се подпали автомобил. Движението бе спряно, а пътуващите в посока София бяха отбивани при разклона за Велинград в посока Церово. Дотук – нищо особено, на магистралите (особено нашите набедени магистрали) се случват подобни инциденти. Проблемът е, че на мястото, където се отбиваше движението имаше три полицейски автомобила, но нататък – по селските пътища, където се насочваше огромната колона от автомобили, нямаше кьорав орган на реда и въобще представител на властта. Разбира се, липсваха каквито и да било знаци или табелки по какъв маршрут да се осъществява обходното движение. Изводът на мнозина потърпевши бе същият: „Няма държава!“
Следващият пример. В петък вечер на летище „Васил Левски“ бяха
държани затворени в продължение на час
стотици пътници, пристигнали от Великобритания. Последвалото обяснение е, че идвали от „трета страна“ („Честит Шенген!“) На следващата сутрин министърът на транспорта с гордост обяви в телевизионно студио, че лично отива на летището, за да изясни ситуацията и да наложи санкции. Това, разбира се, е абсурд – в нормалните държави това не е работа на министъра. Министърът трябва да е създал нормативните условия подобни инциденти да не се случват, което е осъществимо, за разлика от катастрофите по магистралите.
Тук се сещаме, че преди повече от 30 години един друг вицепремиер и министър на транспорта ходеше сутрин рано с бели ръкавици да проверява дали на Централна гара са обърсали прахта. За разлика от днешните политици, които се смятат за всезнаещи и всеможещи, този човек имаше здравия разум и самоиронията да изрече знаменитата фраза „Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер!“
Парадоксалното около инцидента на летище „Васил Левски“ е, че от една година се надуват фанфарите за присъединяването ни към Шенгенското пространство и ни затрупаха с уверения как българските власти са „по-по-най“ готови за този скок в светлото бъдеще. Точно тук е предизвикващият сериозни опасения
паралел с очертаващото се въвеждане на еврото
у нас и възможните негативни последици от това.
Дълго време най-прочути капацитети ни уверяваха, че присъединяването към еврозоната ще има само и единствено положителни последици, а самото говорене за някакви отрицателни последици е „експлоатация на страховете на хората“. След това опорната точка се смени – проблеми имало, но те не се дължали на еврото. Накрая зазвуча нова песен – проблеми има, те се създават от „разбойниците на пазара“, но държавата ще ги накаже с желязна ръка.
Между другото, редно е да зададем въпроса – къде беше тази „желязна ръка“ на държавата през всичките години, когато безпроблемно никнеха и функционираха незаконните социални домове. Защото явлението не е нито изолирано, нито ново, а за разлика от собственика на мистериозната пума наистина няма как да е оставало незабелязано. Също както безнаказаната вакханалия по пътищата, която очевидно не се влияе от вълните драконовски мерки.
Горчивата истина е, че имаме само фасада, или по-точно –
привидност на държавност.
Нейните минимални способности стигат само да защитават желанията и интересите на управляващата ни върхушка, която едва ли го заслужава, защото не изпълнява дори в минимална степен своите отговорности. Качеството на приеманите закони и управленски решения е достатъчно свидетелство за това.
При въвеждането на еврото ще се повтори същата история. Хората ще патят, виновни няма да има, въпреки че някои ще опере пешкира. И всичко ще продължи по старому, докато не спрем да викаме неволята (властта) и не си поправим сами колата.











