Няма годишни задачи – важно е през 2035 г. целта за 5% от БВП за отбрана от всяка съюзна държава в НАТО, да бъде постигната, това обясни премиерът Росен Желязков след срещата на върха на НАТО в Хага.
Той обясни, че по време на срещата е било постигнато споразумение и единодушно е била потвърдена декларация с подобе акцент. Желязков обясни още, че 3.5% ще са за същинските разходи за отбрана, а 1.5% за разходи, които имат отношение към отбраната – инвестиции, технологии, инфраструктура с военно предназначение.
„България потвърждава този ангажимент, като за нас възможностите са не само бюджетни. Можем да използваме и инструмента „Save“ до 2030 година, което ще ангажира значителни инвестиции в отбранителните ни способности. България целенасочено ще инвестира в тази посока.
Ще бъде изготвен национален план за инвестициите в отбраната и той ще мине през всички процедури за одобрение и позициониране от гледна точка на разходите през всички години до 2035 година“, обясни още Росен Желязков.
Министър-председателят опроверга опасенията, че разходите за отбрана ще бъдат за сметка на други ключови сектори.
„В националния план всичко ще бъде разписано, без да преминаваме към такива екзотични идеи“, заяви Желязков. По думите му повод за притеснение не могат да бъдат разходи, а единствено липсата на приходи. Една работеща икономика винаги трябва да гарантира ръст и увеличаване на Брутния вътрешен продукт, припомни премиерът.
Министър-председателят беше категоричен, че за НАТО е важно да разширява отбранителните си възможности с цел въздържане на агресивно поведение към Алианса, както и към всяка една от страните, които членуват в него.
„НАТО е по-силен и по-обединен, с лидерството на САЩ изглежда много по-силен, отколкото изглеждаше в началото на настоящата година“, добави Желязков. Министър-председателят открои и важната роля на НАТО спрямо Западните Балкани, уточнявайки: „Където вредните и хибридни усилия на Русия намират своята благодатна почва, видно от поведението на някои от страните в региона“.
Във връзка с казуса с Република Северна Македония Желязков обясни, че е потърсил президента на РСМ – Гордана Силяновска-Давкова, защото позицията на България е, че Северна Македония трябва да бъде част от Европейския съюз въз основа на собствените заслуги, като България се придържа стриктно към Декларацията от май месец на българското Народно събрание, в която е записано, че за нас е от ключово значение защитата на правата на българите в РСМ, както и че компромисът от 2022 година, френското предложение и решението на Европейския съвет са основополагащи за нашата позиция по отношение на прогреса на Република Северна Македония към еврочленството.
Желязков определи разговора си с президента на РСМ като много добър – за човешки права, за европейски ценности, за езика, с който официалните лица, които представляват държавите, трябва да насаждат приятелство, а не омраза.
„Добросъседството се базира на изпълнение на договореностите, които сме постигнали с РСМ с Договора за добросъседство, с приетия от всички страни модел на преговорите 2022 година с решението на Европейския съвет. Нашата национална позиция няма да я променим и ще искаме и ще настояваме европейските ценности да бъдат изпълнявани по отношение на българите в Република Северна Македония, включително и чрез вписването ни в конституцията, което е условие за началото на преговорите“, заяви още премиерът.
По повод оставката на Кирил Петков – и като съпредседател на „Продължаваме промяната“, и като депутат, Желязков коментира, че всяка политическа сила, която се определя като антикорупционна, трябва да е на висотата на поетата отговорност. Добави и че било важно равенството пред закона да бъде гарантирано.
