Зелените пари отслабнаха към всичките си основни търговски валутни конкуренти на 26 юни заради нарастващата тревога за бъдещата независимост на Федералния резерв, която подкопава доверието в стабилността на паричната политика на страната. Сривът на долара се задълбочи след репортаж на „Уолстрийт джърнъл“, че американският президент Доналд Тръмп обмисля идеята да избере и обяви наследника на шефа на Федералния резерв до септември или октомври или дори през лятото, за да подрони авторитета му. Подходът е твърде нестандартен, като се има предвид, че това обикновено се случва три-четири месеца преди края на мандата на действащия банков лидер. Причината – растящото раздразнение на стопанина на Белия дом от несъгласието на Пауъл да понижи лихвените проценти.
„Пазарите вероятно ще се разстроят при всеки преждевременен акт за огласяване на приемник на Пауъл, особено ако решението се възприеме като мотивирано политически“, смята Кийрън Уилиамс – шеф на отдела за азиатски валутни пазари в компанията за инвестиционни услуги InTouch Capital Markets. Експертът допълва, че „подобно действие ще повдигне въпроси за потенциална ерозия на независимостта на Федералния резерв и може да отслаби доверието (в институцията)“ и „ако случаят е точно такъв, той може да промени лихвените очаквания и да предизвика преоценка на позициите на долара“.
Тръмп подчерта на 25 юни, че е готов да действа по-бързо. „Имам предвид трима или четирима души, от които ще избирам“, каза президентът по време на пресконференция на срещата на върха на НАТО в Хага. И допълни, че „той (Пауъл) си тръгва много скоро, за щастие, защото смятам, че е ужасен“.
Шефът на американската централна банка пък обясни същия ден на членовете на комисия на Сената, че политиката на институцията трябва да е предпазлива, защото митническите планове на президента създават риск за инфлационен ръст. „Ако направим грешка тук, хората ще плащат … цената дълго време“, посочи Пауъл. И допълни, че лихвени редукции през тази година са вероятни, но „ще бъде следван предпазлив подход“.
„Номинацията (за шеф на ФЕД) на Тръмп ще повиши напрежението до степен, при която ще има председател в сянка на американската централна банка преди Пауъл да приключи мандата си през май 2026-а“, коментира Родриго Катрил – стратег в National Australia Bank в Сидни. Той допълва, че „е резонно да се предположи, че натискът върху Пауъл за орязване на лихвите ще нараства и това ще създаде допълнител натиск за продажби на долара“.
Пазарните играчи вече качиха залозите за лихвена редукция още на следващото официално заседание на паричния комитет на Федералния резерв през юли – до 25% вероятност срещу едва 12% седмица по-рано. И вкараха в цените понижение на лихвите с 64 базови пункта до края на годината при около 46 точки на 20 юни.
Тони Сикамор – анализатор в IG, оценява случващото се като „последния удар с чук върху долара, нанесен от ръцете на Белия дом“, но очаква зелените пари да получат известна подкрепа през следващите пазарни сесии от промените на балансите на паричните потоци в края на месеца и на тримесечието.
Засега обаче американската валута остава под натиск на всички фронтове. Доларовият индекс, изчисляван от агенция „Блумбърг“, който следи движението на зелените пари към основните им търговски конкуренти, потъна до 97.401 пункта – най-слабото ниво от началото на 2022-а. Индексът е загубил над 8% от пазарната си оценка от началото на годината.
Еврото се изкачи до 1.1710 долара – най-високата му котировка от септември 2021-а, а пробивът на нивото на съпротива 1.1692 долара проправя пътя за пробег до 1.1909 долара.
Британският паунд поскъпна до 1.3723 щ. долара – най-силната стойност от януари 2022-а, а швейцарският франк – до 0.8030 за един долар – най-високата цена за последните повече от 10 години. Франкът достигна и рекордните в историята 180.55 йени. Японската валута, от своя страна, пък се повиши до 144.62 за един долар.
Поредната низходяща вълна на американската парична единица започна още в началото на седмицата след като Тръмп обяви трайно примирие между Иран и Израел и върна апетита към риск на пазарните играчи. Тя получи тласък от хаотичната митническа политика на администрацията на президента и наближаващия на 9 юли краен срок за обявената пауза за „реципрочните“ митнически ставки, до която трябва да се договорят търговски сделки с партньори и наприятели.
„Джей Пи Морган Чейз“ предупреди на 25 юни, че високите налози на вноса ще забавят щатския икономически растеж и ще качат инфлацията, което ще създаде 40% вероятност от рецесия. Банкерите посочват в анализа си „повишен риск от допълнителни негативни шокове“ и очакват митническите ставки на Съединените щати да се повишат. В резултат, те вкарват в базовия си сценарий „край на периода на щатската изключителност“.
Именно краят на тази „изключителност“ е основната тема, която дърпа надолу зелените пари през последните месеци, защото инвеститорите поставят под въпрос доминиращия им статус на резервна валута и на спасително убежище от последна инстанция при кризи. А за най-голям печеливш се сочи еврото, подкрепено от огромните нови инвестиции в европейската отбрана и инфраструктура, които се очаква да засилят икономическия растеж на Стария континент.
