С наближаването на 90-ия рожден ден на Далай Лама – 6 юли, въпросът за неговото наследяване придобива все по-голямо значение. Този въпрос вълнува не само милионите му последователи, но и привлича интереса на световните сили, пише в. „Индипендънт„.
Нобеловият лауреат за мир е смятан за една от най-влиятелните фигури в света, като неговият авторитет се простира далеч извън рамките на будизма.
Традицията за избор на Далай Лама
Според тибетския будизъм душата на всеки висш монах се преражда след смъртта. Това вярване е било в основата и при определянето на 14-ия Далай Лама, роден на 6 юли 1935 г. като Лхамо Дхондуп в семейството на фермери в днешната провинция Цинхай. Той е бил признат като прераждане на своя предшественик само на две години.
Убеждението се е затвърдило, когато малкото дете съобщило, че е открило вещи на 13-ия Далай Лама, възкликвайки: „Мое е, мое е“. През зимата на 1940 г. Лхамо Тхондуп е отведен в двореца Потала в Лхаса, столицата на днешния автономен регион Тибет, и официално е признат за духовен лидер на тибетците.
Как ще бъде избран наследникът?
Далай Лама живее в изгнание в Северна Индия от 1959 г., след неуспешно въстание срещу управлението на комунистите на Мао Дзедун. В книгата си „Глас за безгласните“, издадена през март 2025 г., той заявява, че неговият наследник ще бъде роден извън Китай и че ще огласи подробности за своето наследяване около 90-ия си рожден ден.
„Ще има някаква рамка – отбелязва духовният водач – в която можем да говорим за продължаването на институцията на Далай Ламите“.
Подобно на него, тибетският парламент в изгнание, базиран в хималайския град Дхарамсала, казва, че е създадена система за намирането и признаването на наследника.
Каква е позицията на Китай?
Китай твърди, че неговите лидери имат право да одобряват наследника на Далай Лама. С ритуал за подбор още от имперски времена, при който имената на възможни прераждания се изтеглят от златна урна.
Методът е въведен от династията Цин през 1793 г. с цел да се предотвратят измами и корупция, но също така и за позициониране на императорите като религиозни авторитети. Въпреки че някои Далай Лами и Панчен Лами са били потвърдени с помощта на този ритуал, 14-ият Далай Лама – Лхамо Дхондуп, е бил изключен от процеса през 1940 година.
Китайски ръководители многократно са заявявали, че прераждането на Далай Лама трябва да бъде решено, като се спазват националните закони и традиции, които постановяват използването на златната урна и прераждания в границите на Китай. Много тибетци обаче смятат, че всяка китайска намеса в избора е опит за оказване на влияние върху тяхната общност.
Неподходящо е китайските комунисти, които отхвърлят религията, „да се намесват в системата на прераждане на ламите, да не говорим за тази на Далай Лама“, изтъква будисткият лидер. В книгата си той призовава тибетците да не приемат „кандидат, избран за политически цели от когото и да било, включително от Китайската народна република“.
Пекин заклеймява Далай Лама, който за отстояването на тибетската кауза спечели през 1989 г. Нобелова награда за мир, като „сепаратист“ и забранява всякаква публична демонстрация на преданост към него.
През март 2025 г. говорител на китайското външно министерство определи Далай Лама като политически изгнаник без „право да представлява тибетския народ“.
