Сътресенията в световната икономика, предизвикани от петте месеца управление на американския президент Доналд Тръмп, вероятно ще получат подобаваща дисекция когато петимата председатели на водещите централни банки в света започнат да дискутират публично паричната политика на 1 юли. От свързаните с митата търговски конфликти до колебанията на цените на петрола, предизвикани от враждебните действия в Близкия изток – въпросът как да се справим с последиците от решнията на Белия дом може да се окаже важен, тъй като шефът на Федералния резерв Джеръм Пауъл ще говори на сесия с колегите си от еврозоната, Великобритания, Япония и Южна Корея.
Събирането на високо равнище на годишния форум на Европейската централна банка в Португалия, което се открива на 30 юни с официална вечеря, ще е първото след същото събитие през 2024-а, на което ръководителката на институцията Кристин Лагард ще дели една трибуна с партньора си от Съединените щати. Тогава те говориха заедно с бившия председател на Бразилската централна банка Роберто Кампош Ньето и дискусиите им се превърнаха в нещо като групова терапия за трудностите при определяне на лихвените проценти във времена на стрес – своеобразно предчуствие за предстоящите сътресения.
Днес, година по-късно и по средата на 2025-а, гобалната политика е почти парализирана от необходимостта да се справя с рисковете за инфлацията и растежа, произтичащи от действията на Тръмп – предизвикателство, подчертано от Банката за международни разплащания в доклад, публикуван на 29 юни. Тези опасности изискват противоположни парични мерки и пред подобен компромис са изправени всичките шефове на централни банки, които ще говорят на сесията на 1 юли в хълмистия курорт Синтра.
Пауъл уведоми щатските законодатели на 24 юли, че Федералният резерв няма да бърза да променя лихвените проценти, а в средата на месеца „Банк ъф Ингланд“ запази кредитните разходи на дотогаващите им равнища. По оценка на икономисти, ускоряващата се базова инфлация и охлаждащото се потребление ще създават главоболия на американските централни банкери и ще подгряват дебата за подходящия брой лихвени редукции до края на годината.
ЕЦБ, от своя страна, понижи лихвените проценти с по 25 базови пункта на юнското си съвещание и засега не е склонна да предприема по-нататъшни намаления. Очакванията са „Банк ъф Джъпен“ да запази без промяна основната си лихва на официалното заседание на паричните си стратези на 31 юли, а Централната банка на Южна Корея също настоява да се пипа по-предпазливо.
В подкаст преди тазседмичната сбирка в Синтра главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн окачестви сесията като акцент на събитието, чиято тема „Адаптиране към промяната“ изглежда до известна степен недооценена. „Трябва да се направи крачка назад вместо просто да се говори за това какво ще направим през юли или септември – да се вгледаме в движещите сили“, каза Лейн преди да прогнозира, че шефовете на централните банки „ще проведат много оживена сесия“.
Сред акцентите ще бъдат работните места в Съединените щати, бизнес проучванията в Китай и инфлационните числа на еврозоната.
Последните данни, публикувани на 27 юни, показват, че американските потребители са се уморили донякъде, а предстоящият отчет за заетостта и безработицата през юни ще даде индикации за силата на пазара на труда. Икономисти прогнозират, че щатското стопанство е наело по договор нови 113 хил. работници (без селското стопанство) – най-малко за последните четири месеца, но все пак считано за здравословно търсене на работна ръка. Официаните данни ще бъдат публикувани на 3 юли – ден по-рано от обикновено, заради официалния празник на САЩ – Денят на независимостта на 4 юли. Предвижданията са и за лек ръст на безработицата до 4.3 процента.
За Федералния резерв, който очаква по-голяма яснота за потенциалното въздействие на митата върху инфлацията, всяко изразено влошаване на пазара на труда вероятно ще доведе до по-голям натиск върху паричните стратези да понижат лихвените проценти. Засега има откъслечни признаци за подобни пробиви, включително най-високият брой внесени молби за обезщетения при безработица от 2021-а насам.
В Европа, инфлационните числа за еврозоната ще привлекат подобаващо внимание. Очакванията са за ръст на индексите на потребителските цени в Германия и Италия, но не достатъчен, за да разтревожи ЕЦБ. За блока на еврото като цяло се чаква 2% годишна инфлация, точно колкото е целевото равнище на европейските централни банкери. Освен инфлационните показатели, светлина върху промишления сектор на региона в условията на митата на Тръмп ще хвърлят и отчетите за фабричните поръчки в Германия и за индустриалното производство във Франция и Испания, които ще бъдат публикувани на 4 юли.
Освен форума в Синтра, ЕЦБ ще проведе и друго икономическо събиране по-късно през седмицата в Южна Франция.
Другата гореща европейска дестинация – Швейцария, ще огласи колко валутни интервенции е провела през първото тримесечие, както и инфлационните параметри, които със сигурност ще привлекат вниманието на търговците на швейцарски франкове. Очакванията на икономистите са, че потребителските цени в алпийския оазис са се понижили за втори пореден месец през юни.
