Иран охранява по-щателно ядрените си амбиции от когато и да било след юнските атаки на Израел и Съединените щати, въвеждайки допълнителна неяснота в дипломатическия сблъсък на техеран с Вашингтон. След като през миналата седмица отказа инспекциите на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), иранските регулатори за ядрена безопасност са престанали да приемат телефонни повиквания от надзорника на ООН, твърдят запознати с въпроса лица. Центърът за инциденти и извънредно положение на МААЕ е бил активиран на 13 юни и е бил в непрекъснат контакт с партньорите в Ислямската република, но споделянето на тази информация е спряло, твърдят добре информираните източници.
Прекъсването на комуникацията показва степента, до която Техеран използва мълчанието като начин за укриване на състоянието на ядрената си програма от международната общност. Преди атаките срещу ядрените му обекти, иранското правителство допускаше средно по повече от една (1.4) проверка дневно от МААЕ и взе участие в пет кръга от дискусии със Съединените щати за сделка за отраничаване на атомните му дейности.
Американският президент Доналд Тръмп повтори нееднократно, че иранските ядрени съоръжения са били „заличени“ от продължилите 12 дни въздушни удари, което, ако е вярно, би направило разговора безпредметен. Мнението на МААЕ обаче е, че обектите в Натанц и Фордоу са понесли известни поражения, но обогатяването на уран може да се възобнови в рамките на месеци. Така поне заяви генералният директор на агенцията Рафаел Мариано Гроси за CBS News през уикенда.
Не е известно и местонахождението на иранските запаси от 409 кг високообогатен (до 60%) уран. Като се има предвид, че горивото може да се съхранява в 16 цилиндъра с размер на голям резервоар за гмуркане, съществува най-малкото вероятност те да са били транспортирани до недекларирана локация. Иран потвърди наличието на въпросните запаси след началото на ударите на 13 юни.
При липсата на перспектива за скорошно подновяване на мониторинга, политиците от двете страни на конфликта отново преоткриват т. нар. стратегическа неяснота – ключов елемент от балансирането на ядрените сили на ръба на конфликта по време на втората световна война. Въвеждайки ниво на несигурност за намеренията си, според теорията, разработена от нобеловия лауреат Томас Шелинг и други учени, противниците може да успеят да предотвратят тотална война.
„Предстои да се види дали Иран цели да разработи бомба или не, но едно е сигурно – че американските удари ще свалят програмата още по-дълбоко под земята“, посочва Дина Есфандиари, която отразява Близкия изток за агенция „Блумбърг“. Тя допълва, че Техеран е „научил, че стратегическата неяснота ще е най-добрата възможност“.
Това положение повдига въпроси за следващата фаза на американско-израелската мисия да ограничат възможностите на Ислямската република да разработят ядрено оръжие – цел, която иранците периодично отричат. Тръмп протегна маслинова клонка към Иран на 29 юни с интервюто си по „Фокс нюз“, в което каза, че може да предложи облекчение на строгите икономически санкции на страната в замяна на гаранции за мир. Това се различаваше коренно, поне като тон, от коментарите, които стопанинът на Белия дом пусна в социалната си мрежа Truth Social два дни по-рано, с които отговори яростно на твърденията за победа на иранския върховен идер аятоллах Али Хаменей и каза, че в резултат е „прекратил цялата дейност по смекчаване на ограниченията“
Иранското правителство пък приема скептично, че постигнатото с посредничеството на Вашингтон прекратяване на огъня с Израел ще е трайно и уверява, че ще отговори на всяка нова атака. Относно перспективата за нови разговори със Съединените щати, правителствена говорителка съобщи на 1 юли, че „не е взето решение“.
За да предотврати ново нападение, Иран може да използва несигурността за местонахождението на високообогатения си уран в опит да диктува дневния ред на събитията. За да могат Съединените щати и Израел да получат информация за състоянието и локацията на тези запаси, ще трябва да се извършат физически инсепкции и удостоверяване, най-вероятно чрез договорен достъп на МААЕ.
Другата опция за Тел Авив и Вашингтон е да възобновят военните си действия, което изобщо не е просто уравнение. За еврейската държава цената на 12-дневната война вероятно е 12 млрд. щ. долара, по информация, изнесена от израелския финансов министър Безалел Смотрич през миналата седмица. А пораженията на вътрешната инфраструктура от около 3 млрд. долара са най-високи в историята на Израел.
В Съединените щати директно военно участие на страната раздели ключови фигури в Републиканската партия и може да има политическа цена за администрацията на Доналд Тръмп.
За сега Иран предпочита несигурността. Съветът на пазителите на страната одобри през миналата седмица закон, прекратяващ сътрудничеството с МААЕ, но това се смята по-скоро за символичент акт. Не е ясно колко работа ще могат да свършат наблюдателите на агенцията дори да получат достъп, предвид риска от химическо и радиоактивно замърсяване в бомбардираните ядрени инсталации.
За да може Техеран да забрани за постоянно достъпа на инспекторите на МААЕ, той ще трябва да извади страната от Пакта за неразпространение на ядрени оръжия – мярка, която има потенциал да сложи край и на мониторинга. Подобен акт, според експерти, може да донесе още по-голяма дипломатическа тежест на Ислямската република, но той криуе и нови рискове. Просто защото неяснотата не е безплатна. И в условията на потвърждение Иран би загубил възможността да изпраща надеждни сигнали за ядрената си програма и би могъл да представи някаква история, но по-недостоверна.
