Толкова често, в политически план, се споменават думичките корупция и задкулисие в нашето мило отечество, че вече са изтъркани и лишени от смисъл. И ако търсите какво място на сцената заема борбата с корупцията, няма да се затормозявате много, понеже тя е пред очите ни. Поне за тези, които искат да прогледнат.
Завряна под масата на политиците, увита в ехидна усмивка, войната с корупцията бива подписвана с думите “Нека независимите институциите да си свършат работата”.
Същите тези институции, които дишат в ритъм с правителствения пулс. Това става ясно от изложените твърдения и анализи на Антикорупционният фонд и техния годишен мониторингов доклад „Антикорупционни институции 2024: Ново начало“.
Нека започнем по същество. Според доклада, една от антикорупционните комисии – Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) е загубила 95% от исковете си за конфискация, по които има постановено решение, за общо 211 млн. лева. Лошо реноме за ефикасността ѝ и за нашата държава, която плаща пари за борба с вятърни мелници.
От тези 95% загубени искове отхвърлените са на стойност 104.1 млн. лева, а пък за искове на обща стойност 107.3 млн. лева комисията е направила отказ в съда, т. е. отметнала се е от първоначалното си решение. Но нека не подценяваме и
тези вятърничави 5%, от които само искове за малко над 3 млн. лв.
са влезли в сила, обяви Даниела Пенева, експерт към Антикорупционния фонд (АКФ) заедно с Андрей Янкулов.
Накратко, изминалата година се превърна в поредния кьорфишек (лъжлива новина), който правителството предостави на обществеността, като доказателство в борбата с корупцията.
Институциите, създадени да ловят „големите риби“, рибарите обикновено излизат с празни мрежи – или с някоя и друга цаца за пред медиите, докато
акулите безнаказано продължават да си разхождат по коридорите на властта.
За да подкрепя горното твърдение ще цитирам какво пише в новосъздадения (в сила от 6 октомври 2023 г.) Закон за противодействие на корупцията…
“Комисията е независим специализиран постоянно действащ държавен орган за осъществяване на политиката по превенция, противодействие на корупцията и установяване на конфликт на интереси. Членовете на Комисията се избират от Народното събрание с мнозинство две трети от всички народни представители…”.
Като много други институции,
включително и основния стълб на съдебната система – ВСС,
отново трябва да си зададем логичния въпрос – За каква независимост говорим, при положение че се избира от парламента? Отговорът го оставям на вас, понеже има нещо много по-притеснително…
То е потъпкването на т. нар. в Закона “български граждани с високи професионални и нравствени качества” да избират най-добрите за тези постове сред гилдията от юристи и икономисти, като последната дума трябва да имат те. Да, ама не… А когато
някой тръгне да проявява независимост, често това е последното му действие.
Друг е въпросът за тежкото бреме на антикорупционни комисии и техните несменяеми членове, които са повече от 8 години на своите постове.
Но нека се върнем на КОНПИ и смущаващите изводи от доклада, който я остави по долни гащи, заради крайната ѝ непрозрачност.
Даже Комисията е губила дела, по които отсрещната страна не е предприела никакви действия по защитата си, дори не е представила отговор на исковата молба. После ходи обяснявай за техните “високи професионални и нравствени качества”, избрани от законодателната власт.
Даниела Пенева допълни, че техните анализи са базирани само на публикуваните от Комисията решения, което означава, че са непълни. Другояче казано, картинката може да е още по-смущаваща.
“Тепърва предстои обезщетяването на вредите от тези дела, по които жалбоподателите дълго време са били с блокирано имущество, което не са могли да ползват”, припомни пък бившият съдия в Европейския съд по правата на човека Йонко Грозев, който бе специален гост на докладната дискусия.
Дотук добре, но
не може да се позоваваме само на антикорупционните институции.
Къде е лицето на прокуратурата в нашия случай?
Едно е сигурно, отново главна роля са политическите субекти… Тук е редно и да споменем, че ако някой все още вярва, че българската прокуратура е независим орган, вероятно вярва и в Дядо Коледа, в което няма нищо лошо.
Експертът на АКФ Андрей Янкулов в своето изложение за дейността на КПК и прокуратурата заяви: “Тази цикличност в институционалното поведение – редуването на периоди на пълна апатия с кратки, насочени изблици на активност, потвърждава дълбоката зависимост на правоохранителната система от политическата конюнктура“. Примери, разбира се, могат да се намерят много – като тръгнем от разцеплението на ДПС и стигнем до развалянето на коалицията между ПП-ДБ и ГЕРБ.
Доказателство за това са нови
досъдебни производства, които изведнъж изгряха като “нови факти”
на добре забравените врагове. И всичко това прикрито под тогата на съдебната и националната отговорност, а някак странно е как наказателното преследване се опитва да следва все повече политическите промени, отколкото наказателния кодекс.
Досъдебните производства включват ангажирани представители на ПП-ДБ и тогавашното неразцепило се ДПС, и хората от лагера на Ахмед Доган.
Обвинения срещу Кирил Петков –
за ареста на Бойко Борисов, Владислав Горанов и Севдалина Арнаудова
и Божидар Божанов – за принуда върху Александър Йоловски, като министър на електронното управление през 2022 година. Следвани от обвиненията срещу Джейхан Ибрямов и Марио Рангелов (ДПС-Доган).
Не трябва да забравяме и случаят с европрокурор Теодора Георгиева
с делото “Чирен”, която отправи остри критики към Делян Пеевски,
след което се появиха записи от среща с Петьо Петров – Еврото, сочен за лидер на паралелната мрежа „Осемте джуджета“, докато се е обсъждало съдействие за назначаването ѝ. За случая от Европрокуратурата мълчат.
Е, надеждите да следваме европейския път и нашата прокуратура да се превърне в европейска изгаснаха отдавна. Изводите за изминалата година са, че няма нито една значима стъпка в посока на подобрение – нито ново ръководство на ключови органи, нито конституиране на нов ВСС. Борислав Сарафов остана и. ф. главен прокурор през цялата година, а Антон Славчев продължи да ръководи КПКОНПИ (разделено сега на КПК и КОНПИ).
Честито на печелившите!
Във времена,
когато обвинението се е превърнало в инструмент,
а антикорупционните институции са “Комисии за контролирана прозрачност”, законът не важи еднакво за всички. А ако някой се чуди защо става всичко това, нека погледне доверието на обществото в правораздавателната ни система и ще разбере, че са на нивото на цените в селската кръчма.
Нужна е независимост. Най-добре с подписка озаглавена: “Върнете се, когато сте истински”. Реформа – с бележка “стига лъгахте” и закон, стоящ не върху материалните интереси, а легитимиращ неговото върховенство.
