Корпоративна Германия предупреждава, че нарастващата нужда на германската армия от новобранци ще затрудни още повече набирането на персонал. Представители на германските корпорации твърдят, че подкрепят усилията за укрепване на армията на най-голямото европейско стопанство в хода на стремежа на НАТО да засили отбранителните си способности срещу Русия. Но се тревожат, че връщането на някаква форма на военна служба, както и стремежът за привличане на повече граждани да служат като резервисти, ще свие още повече и без това постния пазар на опитни работници.
„Положението със сигурността е драматично“, коментира Щефан Кампетер – дирeктор на най-голямото сдружение на работодателите в Германия BDA. Той приветства усилията за укрепване на въоръжените сили на страната, но е загрижен, че военните ще се конкурират с цивилните в търсенето на персонал.
„Да, нуждаем се от повече действащи войници … както и от разширяване на системата от резервисти“, посочва Кампетер. Но допълва, че „само силна икономика може да направи това възможно“.
Германският министър на отбраната Борис Писториус планира да въведе модел на доброволна военна служба, който да привлича по около 5 хиляди 18-годишни младежи в армията всяка година. Той обаче признава, че подобна схема едва ли ще попълни огромните липси на прсонал и лансира резервен вариант за връщане към наборна военна служба. До 2011-а младите хора в Германия бяха задължени или да служат в армията или да изберат гражданска алтернатива.
Писториус не е обяснил как точно ще работи модела на задължителното набиране на войници, но подкрепя системата в Швеция, където грубо 10% от младите хора се привикват всяка година след процес на проверка.
Заетостта в Германия е рекордно висока, а страната има най-малък среден брой отработени часове от която и да било развита икономика, по данни на ОИСР. Канцлерът Фридрих Мерц обеща да накара нацията да работи повече, за да съживи вялото стопанство. Той се надява, че увеличението на часовете на положен труд също ще помогне за запълване на острия недостиг на опитни кадри в сектори като здравеопазването, образованието и машиностроенето.
Кампетер смята, че тази мярка ще е още по-важна, ако въоръжените сили се включат в конкуренцията за работници. „Ако необходимият персонал бъде изтеглен от нас, то въпроси като седмичното работно време, удължаването на пенсионната възраст, по-доброто интегриране на полагащите почасов труд на пазара, стават още по-важни“, посочва той.
Представител на друга бизнес група, пожелал анонимност, пък твърди, че има „множество въпроси“ около връщането към наборна военна служба. Според него, „несъмнено трябва да се направи нещо“ относно набирането на персонал за Бундесвера. Но очертава „две конфликтни цели – икономическият просперитет и отбраната“.
Изследване на базирания в Мюнхен институт IFO от миналата година констатира, че е по-добре да се харчат пари, които да направят по-привлекателна програмата за доброволна военна служба отколкото за възстановяване на задължителната. Проучването, което е осъществено по поръчка на финансовото министерство на Германия, предупреждава, че задължителният модел ще излезе прекалено скъп на страната, като също ще се отрази негативно на индивидите и на собствените им финансови перспективи като забави включването им в образователния или трудов процес.
„Различните хора са добри в различни области“, посочват авторите на изследването. И са убедени, че ако военната служба не е доброволна, „тя може да принуди хората, които не са подходящи да бъдат военни, да служат във въоръжените сили“.
Екипът на IFO е установил, че добре платен доброволен модел, убеждаващ годишно по 5% от младежите, навършили 18 години – около 39 хилади души, ще струва на правителството 1.5 млрд. евро годишно за заплати. Сумата ще е над два пъти по-висока от модела за задължителна военна служба в същия обем, която ще предлага по-ниски възнаграждения, но този недостатък ще се компенсира от по-слабите поражения върху БВП.
Ефектът ще е по-голям, ако правителството иска да привлече повече наборници. В армията трябва да се влеят около 80 хил. души през следващото десетилетие, за да бъдат изпълнени ангажиментите на Берлин към НАТО. Висш армейски служител твърди, че армейските резерви, съставени от цивилни, служещи по няколко седмици годишно, трябва да достигнат 200 хиляди през идните години.
Мерц, който се афишира като силно подкрепящ бизнеса, призова корпоративния свят да направи жертви в името на тази цел – задача, която по-дребните фирми едва ли биха могли да изпълнят заради по-малобройните си служители.
Професорът по международна политика в Университета на Бундесвера в Мюнхен Карло Масала, смята, че тревогите за икономическото въздействие от връщането на някаква форма на наборна служба са „преувеличени“. Защото очаква дори при задължителния модел в армията да се привикват не повече от 25 хиляди млади хора всяка година – далеч под 200 хиляди наборници от Западна Германия в разгара на студената война.
„Усещането ми като цяло е, че германската бизнес общност е осъзнала, че трябва да се включи с положително решение в проблемите на отбраната“, коментира Масала. И допълва, че „в края на деня трябва да го приеме“.
