Приемането на еврото е не просто валутна промяна, а стратегическа възможност за повишаване на конкурентоспособността и инвестиционната привлекателност на България. Всяка втора компания сред членовете на АИКБ очаква реални подобрения в работата си след приемането на еврото. Това обяви председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Румен Радев, който е и ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), в интервю за БТА.
Той поясни, че след присъединяването си към еврозоната България ще намали валутния риск за компаниите, ще елиминира трансакционните разходи, ще получи достъп до по-евтино финансиране, ще подобри бизнес средата, като ограничи макроикономическите рискове чрез общоевропейския защитен механизъм.
По думите му само очакваният ефект за националната икономика от спестените разходи единствено от валутна конверсия надхвърля един милиард лева годишно.
Той поясни, че страховете на обществото са свързани с това дали ще бъдат предотвратени евентуалните нелоялни търговски практики и ценови спекулации. Според Радев преобладаващата част от нелоялните търговски практики не произтичат от въвеждането на еврото, а по-скоро се оправдават с него.
От АИКБ очакват, съдейки от опита на други европейски държави, извървели пътя към еврото, че някои от положителните ефекти ще настъпят незабавно. Един от тях е елиминирането на трансакционните разходи. Друг ефект, който от АИКБ се надяват да се усети много бързо, е намаляването на валутния риск, на следващо място те разчитат, че страната ни все по-често ще бъде оценявана от авторитетните кредитни агенции като дестинация с повишена атрактивност за инвестиции и производство.
По думите на Румен Радев никоя европейска държава не е пострадала от въвеждането на еврото, независимо кога е станало то. Той отчете и че като цяло бизнесът е готов и посреща най-спокойно и най-позитивно въвеждането на еврото.
Председателят на Управителния съвет на АИКБ открои няколко конкретни предизвикателства – на първо място актуализацията на софтуерите за управление на продажбите и фискалните устройства в търговската мрежа.
„Говорим за регистрираните в НАП фискални устройства и интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност, които са над 460 000 броя. В повечето случаи актуализацията ще се извърши еднократно и дистанционно, чрез т.нар. втори канал за комуникация с фискалното устройство. В същото време производители заявяват, че за част от устройствата, които функционират в търговската мрежа, ще е необходима подмяна на SD-карта или фискална памет, изискваща физическо посещение – било то на място в търговския обект или в сервизно предприятие, с което търговецът има сключен договор за поддръжка„, обясни Радев.
На следващо място, като второ предизвикателство, Радев набеляза своевременната реакция на НАП – по думите му в процеса на актуализация сервизните предприятия следва да подават електронно уведомление до НАП за всяко обслужено устройство, което създава предпоставки за забавяне, доколкото сървърите на Агенцията по приходите невинаги са в състояние да обработят в реално време всички отправени към тях заявки.
Третото предизвикателство, което отчете Радев, е че предприятията, опериращи в сектор търговия на дребно със стоки и услуги, ще трябва да са изпълнили условието – да разполагат с евробанкноти и евромонети преди 1 януари 2026 г. при реда, който ще важи и след тази дата – без такси и комисиони, и по фиксирания курс от 1.95583 лева/евро.
„Следователно, трябва да имаме адекватно решение на въпроса със стартовите парични комплекти и с поддържането на нужните парични обеми в търговските обекти„, обърна внимание председателят на УС на АИКБ.
Румен Радев добави, че държавните институции са информирани за всички тези предизвикателства. Освен това от АИКБ са предложили и конкретни мерки за справянето с тях, като всичко това е в изпълнение на подписания Меморандум между АИКБ, като работодателски организации, и правителството.
