Със 148 гласа „За“ (58 от ГЕРБ-СДС, 31 от „Възраждане“, 24 от „ДПС-Ново начало“, 15 от „БСП-Обединена левица“, 11 от ИТН, 8 от АПС и един нечленуващ в парламентарна група) парламентът прие на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Целта на вносителите му – Андрей Чорбанов от ИТН (председател на парламентарната комисия по образование) и група народни представители от ГЕРБ-СДС и БСП-„Обединена левица“ е да предложат решение на скока на таксите платено обучение в държавните университети.
„Против“ гласуваха 11 депутати (3 от МЕЧ и 8 от „Величие“). „Въздържал се“ също гласуваха 11 народни представители (5 от ПП-ДБ, 6 от МЕЧ).
След приемането на законопроекта Христина Георгиева от ГЕРБ-СДС предложи срокът между първо и второ четене да е три дни. Васил Пандов от ПП-ДБ направи друго предложение – той да бъде 14 дни. Депутатите приеха по-краткия срок. Преди това Пандов обясни, че с гласуваните промени таксата вместо 14 000 лева ще стане 11 000 лева, при положение, че досегашният й размер е бил 4500 лева. Ето защо той призова да се направи по-задълбочен анализ – как да се промени формулата за изчисление на таксите – дали да се вземе като базов коефициент – „качество“ или да се предпочете той да бъде „професионално направление“. Според Пандов подобен анализ не може да се направи за три дни.
За да защити законопроекта, в пленарната зала бе дошъл министърът на образованието – Красимир Вълчев, който обясни, че увеличението на таксите се е получило като страничен ефект от увеличаването на държавната субсидия. Той отправи апел да не се залита към много ниски стойности на таксите за платеното обучение.
Николай Денков от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ припомни, че когато миналата година депутатите са приемали законопроект за увеличаване на заплатите на университетските преподаватели, той е предупреждавал, че това ще има странични ефекти.
Петя Цанкова от „БСП – Обединена левица“ обърна внимание, че дългосрочната цел на управляващите е бюджетът за висшето образование да стане 1% от БВП.
От „Възраждане“ обявиха, че ще подкрепят законопроекта, тъй като той засяга 40 500 студенти (или 25% от всички 160 000 студенти в страната), записали се в държавни университети в платена форма на обучение. Те обърнаха внимание, че проблемът с резкия скок на таксите е създаден от ГЕРБ и по типичния техен начин, сега те излизат и демонстративно го разрешават.
Искра Михайлова от „ДПС-Ново начало“ обяви, че от парламентарната й група ще подкрепят законопроекта, но при условие, че той претърпи промени между първо и второ четене. Тя подчерта, че в момента той не отчита позицията на Съвета на ректорите.
От Съвета на ректорите на висшите училища в Република България подкрепят законопроекта, като са представили аргументи, че таксите трябва да бъдат намалени до 60% от размера на настоящата формула, чиято промяна се предлага. Те са обърнали внимание и че е нужно да се направи изключение при изкуствата, където спецификата на обучението изисква още по-голямо намаление. От Съвета на ректорите са обяснили и че таксите за платено обучение са основният източник за осигуряване на капиталовите разходи в държавните висши училища.
Николай Радулов от МЕЧ разви тезата, че не би трябвало да има платено обучение в държавните университети и отбеляза като минус, че преподавателите в университетите трябва да излизат в пенсия на 65-годишна възраст, което създава проблем при акредитацията на висшите учебни заведения. Юлиана Матеева от „Величие“ предупреди, че с предлагания законопроект се създава монопол на държавните университети и има риск много от частните да фалират.
Николета Кузманова от ИТН коментира, че дискусията по законопроекта се е изместила в посока на пазарната икономика и конкурентоспособността, докато образованието никога не е било стока и няма как да бъде.
Думата взе и председателят на Народното събрание Наталия Киселова, която разкритикува колегите си от МЕЧ и „Величие“, че говорят за ланския сняг, тъй като в законопроекта изобщо не става дума за повишаване на възрастта за пенсиониране на преподавателите и за финансиране на частните ВУЗ-ове. Тя постави реторичния въпрос дали всъщност протестите на студентите от последните дни не са политически инспирани.
„Създаването на суматоха в момент, в който висшите учебни заведения са в кандидат-студентска кампания, има за цел да не се отиде в държавните училища, а – в частните“ предположи Киселова. Тя добави, че откакто е народен представител, е в неплатен отпуск от Софийския университет, а изказалите се преди нея, (тя имаше предвид Радулов и Матеева) не са декларирали, че имат частен интерес, участвайки в дебатите по законопроекта.
