Председателят на Народното събрание Наталия Киселова и Николета Кузманова от ИТН изнесоха декларации от името на парламентарните си групи, посветени на 34 години от приемането на действащата Конституция на България – това се случва на 12 юли 1991 г. от 7-то Велико народно събрание, като ден по-късно тя влиза в сила.
Наталия Киселова започна с това, че Конституцията е израз на нова политическа култура, на нови демократични нрави, които бащите учредители заложили с мисъл за отечеството. Те са били наясно, че Конституцията не е просто държавен акт, а израз на желанието на българския народ както да преодолее тоталитарното минало, така и да потвърди своя исторически избор за свобода и парламентарна демокрация от европейски тип.
„Неслучайно в преамбюла, който мнозина подминават, и който е създаден от Валери Петров, конституционните законодатели са декларирали не само стремежа си да изразят волята на българския народ, а и подчертават верността си към общочовешките ценности – свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост.
Като върховен принцип са издигнати правата на личността, нейното достойнство и сигурност, с ясното съзнание за запазването на националното и държавно единство на България, която да бъде демократична, правова и социална държава„, припомни Киселова.
Тя подчерта, че депутатите са длъжни да помнят дните, в които е бил създаден основният закон на Република България, защото именно тогава народните представители са осъзнали своята отговорност и не са допуснали омразата, която била подхранвана от страховете на хората, да надделее над държавническата отговорност.
„Онова мнозинство от 313 народни представители, които подписаха Конституцията, осъзнаваше своята отговорност да дадат израз на желанието на българските граждани да имат друга държава.
Оттогава до днес републиканската форма и парламентарното управление на нашата държава са безалтернативни. Днес, на Народното събрание, отново са нужни такива народни представители, които да са на нивото на предизвикателствата на времето.
Сигурно доста от нас в тази зала са с това самочувствие, че защитават претенциите си с дела. На тези, които ще побързат да се обидят, че си позволявам да поставям под въпрос тяхната компетентност, бих искала да припомня думите на човек от парламента – превърнал се в символ на българския парламентаризъм – Гиньо Ганев, който казваше – компетентността означава да имаш умение да общуваш с всички и да се грижиш за всички неща„, заяви Киселова и с това направи връзката между случилото се преди 34 години и днешния ден.
Тя подчерта, че вече е време политическите партии да започнат да прилагат Конституцията, да спрат да я бламират и изопачават с цел да постигнат някакви милолетни предимства пред политическите си опоненти.
Николета Кузманова от ИТН започна с това, че през юли 1990 г. се конституира Седмото велико народно събрание и като символичен жест към историята ни то се открива на 10 юли 1990 г. във Велико Търново – там, където е заседавало учредителното Народно събрание, което приема Търновската конституция. Кузманова припомни какво е казал временният председател на 7-ото Велико народно събрание -най-възрастният народен представител – Йосиф Петров:
„Това Велико народно събрание е предизвикано от историята да излее темелите на новата българска държава, то е призвано да изработи основния закон – Конституцията, която да бъде отправна точка за създаването на една нова, свободна и независима демократична правова държава с един свободолюбив, трудолюбив, български народ – задача трудна, но постижима.“
Кузманова припомни, че онези години са били период на ярко изразени политически противопоставяния и начало на кардинална промяна в обществено-политическите и икономическите отношения в страната.
По думите й от стенограмите на 7-ото Велико народно събрание се вижда, че при приемането на действащата Конституция, независимо от противоборствата и силните политически страсти на никой народен представител тогава не му е хрумвало, че само 30 години по-късно представители на отделни политически субекти ще се опитат да превърнат нарушенията на основния закон и злоупотребата с основните му принципи в национален спорт.
Според Кузманова на депутатите в 7-ото Велико народно събрание не им е хрумвало, че са възможни нарушения, защото целият процес на създаване на Конституцията е бил основан на държавническо мислене, при което принципът на правовата държава, установен в Конституцията, означава държавната власт да се упражнява въз основа на Конституцията и нейните рамките.
„За жалост в парламентарната дейност през последните 10 години и особено през последните 4четири, преди конституирането на 51-ото Народно събрание, случващото се е точно в обратната посока. Използването на езика на омразата, както и физическите сблъсъци между народните представители по време на пленарните заседания е не само противоречащо на правото и на неписаните правила за човешко общуване, но е и поведение, което правото определя като различни видове правонарушения“, обърна внимание Кузманова и даде пример, че ако подобно поведение има човек, който не е народен представител, той ще бъде подведен под отговорност.
Според Кузманова подобни действия от страна на депутатите са крайно неуважителни към техните избиратели, защото показват политичека и експертна безпомощност да обосноват една или друга своя теза.
Накрая Кузманова завърши с това, че днес, 34 години по-късно, парламентът се намира на кръстопът – едната посока е да продължи да разрушава основата, поставена от бащите учредители на Конституцията. Другата – с уважение към правото народните представители да започнат да възстановяват разрушените устои на демократичната държава, след което да ги развиват и надграждат.
