Ако имате път към Париж тези дни, не пропускайте изложбата в Лувъра „Мамелюците 1250 – 1517“. Броени дни остават до нейното закриване на – 28 юли, а си струва да бъде видяна. Тя е посветена на могъщата египетско-сирийска империя, създадена от военна каста на бивши роби.
При мамелюците ислямският свят преживява нов златен век. Изложбата, която след Париж ще бъде приета от Лувъра в Абу Даби, разказва за никога неразкъсваните източни връзки на френската култура, буквално „кръстена с ислям“.
Изложбата се открива със срещата на Франция с мамелюците, която не може да бъде наречена братска. Сред победите на Наполеон по време на славната му, но неуспешна египетска кампания бил разгромът на непобедимата дотогава кавалерия на мамелюците.
Сцената на „Битката при пирамидите“ (1798), нарисувана от Франсоа‒Андре Венсан, е изложена в първата зала редом с желязната сбруя на мамелюкски конник – сякаш за да покаже колко страховита фасада е показвала на Европа империята на султаните, а след това да разкаже какво се е криело зад нея.
Мамелюците са воини предимно от тюркски или кавказки произход, ислямизирани още в ранно детство и преминали специална подготовка. Въпреки робското си минало те сформирали елит, притежаващ не само военна, но и административна власт.
През 1250 г. те взели в свои ръце управлението на Египет и основали династия, която просъществувала до превземането на държавата от османлиите през 1517 година.
Лувърът представя този период като период на разцвет, през който ислямската култура се е развивала, придобила е нови форми, усвоявала е нови занаяти, обучавала е изключителни майстори. Султаните от империята на мамелюците, както подчертават уредниците на изложбата Сурайя Нуджаим и Карин Жувин, са били не просто пълководци, тъпи солдафони – те били щедри меценати, оформящи облика на своите приказни според европейците градове и подкрепящи художниците, архитектите и учените.
Империята на мамелюците станала най-важното свързващо звено между Изтока и Запада. През територията ѝ преминавали търговските пътища от Индия и Китай към Европа, включително транзит на подправки, коприна, корали и кожи. Мамелюците контролирали Червено море, а техните заливи и пазари били най-важните пунктове в световната икономическа карта на късното Средновековие.
В рамките на изложбата се представени 260 експоната: редки ръкописни книги, текстил, дърворезба, изделия от стъкло, разкошни килими и, разбира се, оръжие и доспехи – може ли без тях. Те идват от най-важните световни колекции, включително самия Лувър с неговата пребогата източна колекция, Лувъра на Абу Даби, Британската библиотека, музея „Метрополитен“ и музеи от Близкия Изток.
Много предмети биха могли да станат тема на отделна експозиция. След тях са един великолепен том на Корана от XVI век, така наречените поклоннически свитъци, украсени с миниатюри като дневници или пътеводители, рядък килим с три медальона – един от шедьоврите на тъкаческото изкуство от онова време.
Прекрасна глазирана керамика като „Вазата с орнамент във вид на паун“ от XVI век е представена редом с невероятно фини стъклени съдове, украсени със стъклописи, изобразяващи птици, може би вдъхновени от „Беседата/разговорът на птиците“ на поета суфист от XII век Форид ад-Дин Атар, и лампи, които карат гравираните върху тях имена на велики султани да светят.
С „Мамелюците“ кураторите от Лувъра напомнят, че културата и науката са способни да се родят и процъфтяват и в най-диви исторически обстоятелства. Робската военна каста станала създател на една от най-блестящите цивилизации на своето време, която не само имала влияние на Европа, но и я гледала отвисоко.
Културният живот при султаните се отличавал с необикновено разнообразие и търпимост. На улицата, пазарите, в медресетата съвместно живеели мюсюлмани, християни и евреи, теоретици и практици, суфии и улеми. В сложно структурираното общество право на социална активност имали не само мъжете, но и жените. Символ на женската власт станала Шаджар ад-Дур — единствената жена-султан в историята на Египет, победителката на кръстоносците, държала в плен краля на Франция Свети Луи IX и сякла монети с името си.
Противници в кръстоносните походи и търговски партньори в мирно време, мамелюците оказали огромно влияние на европейската цивилизация.
За това най-добре говори заключителният експонат на изложбата – разкошен метален съд, инкрустиран със сребро и злато. Изработен през XIV век на територия, която днес е в съвременна Сирия, той носи подписа на майстора Мухамад ибн аз-Зайна. Пазителите на музея го смятат за своего рода „Джоконда“ сред 17 500 обекти на богатия ислямски отдел на Лувъра.
Много вероятно е този съд да е бил донесен в Европа като трофей от кръстоносците. В този „Купел на Свети Луи“ са кръщавали кралските деца – като се започне от Луи XIII – и това е най-добрият символ на връзката на християнска Франция с арабската култура и империята на мамелюците.
