Полша ще създаде суперминистерство за управление на финансите и икономиката като част от основния ремонт на правителството, целящ да засили позициите на управляващата коалиция, която се подготвя за напренато съвместно съществуване с идващия на власт президент, подкрепян от опозицията. Промените ще предоставят на сегашния министър на финансите Анджей Домански (който ще отговаря и за разтиетто и технологиите) нови инструменти за управление на икономиката и са предназвачени също да рационализират работата на кабинета, критикуван за липсата на инициативи откакто пое властта в края на 2023 година.
„Най-важното намерение е изграждането на истински финансов, икономически център на правителството“, посочи полският премиер Доналд Туск на пресконференция във Варшава на 23 юли когато обяви поредицата от промени в кабинета си след тежкото поражение на подкрепяния от него кандидат за президент на изборите през юни.
Другата важна мярка е консолидирането на енергийната политика в ново суперминистерство под ръководството на сегашния заместник министър за климата Милош Мотика от Полската народна партия. Той ще оглави ново Министерство на енергетиката, което ще обедини досегашните отговорности, разпределени между ведомствата за околна среда, промишлеността и климата.
Министърът на външните работи Радослав Сикорски е издигнат също и за вицепремиер. Идеята, по думите на Туск, е да се подобри позицията на Полша на международната сцена, както и вътрешното й единство.
В Министерството на правосъдието съдия Валдемар Зурек сменя сегашния министър Адам Боднар. Зурек – отявлен критик на правните реформи на предишното правителство на партия „Право и справедливост“, ще ръководи следващия етап от усилията на правителството за реформа на правната система на страната.
Марчин Кервински се връща на позицията министър на вътрешните работи, заменяйки Томаш Шемоняк, който става координатор на специалните служби. Валдемар Балчун поема министерството на държавните активи със задача да деполитизира държавните компании.
Последният опит на Туск да възстанови авторитета на правителството си идва след шокиращата победа на националиста Карол Навроцки на президентските избори през миналия месец. Резултатът потопи про-европейската управляваща коалиция в криза, като партньорите в нея публично се обвиняваха взаимно за провала на протежето на Туск и кмет на Варшава – Рафал Ташсковски.
Въпреки че Туск оцеля от поискания от него вот на доверие след втория кръг на вота за президент на 2 юни, премиерът не успя да представи нова стратегия за сплотяване на коалицията и на полските гласоподаватели преди общите избори в страната през 2027 година. Вместо това той се бореше да запази целостта на фрагментирания алианс, насочвайки вниманието към ограничаване на миграцията – ключов пункт на агитация за набиращото сило крайнодясно движение. Тази тактика обаче не проработи и популярността на кабинета на Туск продължи да се топи след президентските избори.
Набъбващият публичен дълг и разширяващата се фискална дупка на Полша увеличавт предизвикателствата пред Варшава: инвеститорите се страхуват, че очертаващата се битка между премира и новия президент ще задуши усилията за редуциране на бюджетния дефицит, който се очаква да надхвърли 6% от БВП през тази година – втори по големина след румънския.
Полската злота остана почти непроменена след обявените политически рокади. Допълнителната доходност, която искат инвеститорите, за да държат 10-годишни полски държавни облигации се е стеснила до 277 базови пункта над основните за еврозоната германски дългови книжа със същата срочност спрямо 313 след резултат от резидентския вот.
„В историята на всяка страна има моменти, когато трябва да се стегнеш“, обобщи Туск. „Стига хленчене.“
