Украинският държавен глава Володимир Зеленски одобри противоречив закон, с който постави независимите антикорупционни агенции на страната под свой контрол. Това решение бе посрещнато с бурни реакции от украинското общество, като стотици се събраха да протестират в центъра на Киев и други градове за първи път след пълномащабната инвазия на Русия през февруари 2022 година.
Новият закон дава на Главната прокуратура, чийто ръководител се назначава от президента, пряка власт над Националното антикорупционно бюро (НАБУ) и Специализираната антикорупционна прокуратура (САП). Бюрото е натоварено с разследването на правителствената корупция, а специализираната прокуратура е отговорна за надзора на наказателните разследвания, започнати от бюрото.
Преди подписването на закона от президента, НАБУ разкри подробно новите обширни правомощия, предоставени на главния прокурор. Те включват достъп до информация, свързана с всички дела на институцията; право да дава задължителни директиви на нейните следователи и да прехвърля техните дела, ако тези директиви не се спазват; и право да закрива разследвания.
„Ако този законопроект бъде приет, ръководителят на САП ще стане номинална фигура, а НАБУ ще загуби независимостта си и ще стане подразделение на Главната прокуратура“, предупредиха от бюрото.
Критиците на закона твърдят, че поставянето на надзора над органи, разследващи обвинения в правителствена корупция, в ръцете на политически назначен лоялист на Зеленски – главния прокурор Руслан Кравченко – може да подкопае независимостта и достоверността на тези разследвания.
Обосновката на Зеленски
Във видеообръщение след подписването на законопроекта във вторник вечерта, Зеленски остана непреклонен, въпреки широката критика и протести. „Антикорупционната инфраструктура ще работи само без руско влияние – тя трябва да бъде прочистена от това“, заяви президентът. „Разбира се, НАБУ и САП ще работят… главният прокурор е решен да гарантира, че в Украйна неизбежността на наказанието за тези, които нарушават закона, е действително осигурена“.
Позоваването на премахването на руското влияние идва, след като украинската държавна служба за сигурност започна серия от акции в понеделник, насочени срещу агенти на НАБУ, за които се твърди, че са в съглашателство с Русия. Зеленски също така разкритикува НАБУ и САП за начина, по който се справят с делата, намеквайки, че надзорните органи забавят определени разследвания. По думи му няма рационално обяснение „защо наказателни производства за милиарди са оставени да висят с години“.
От НАБУ обаче твърдят, че доказателствата срещу техните агенти са неясни и арестите в понеделник са били „претекст“ за подкопаване на надзорния орган. „Ако законодателството бъде приложено, антикорупционната инфраструктура на Украйна, изградена от 2015 г., ще бъде унищожена“, се казва в изявление на бюрото.
Реакции от международни партньори
Двама членове на Европейската комисия, обикновено твърди поддръжници на Украйна, предприеха необичайната стъпка да критикуват Киев за приетия закон, пише в. „Политико“. Комисарят по разширяването Марта Кос посочи, че е „сериозно загрижена“, отбелязвайки, че отнемането на независимостта на НАБУ, е „сериозна стъпка назад“. Комисарят по отбраната Андриус Кубилиус пък подчерта: „Във войната доверието между воюващата нация и нейното ръководство е по-важно от модерните оръжия – трудно е да се изгради и поддържа, но лесно се губи с една значителна грешка от ръководството“.
Съюзниците на Украйна в ЕС смятат, че всяко потенциално отстъпление по отношение на реформите за върховенството на закона може да навреди на кандидатурата на Киев за присъединяване към блока, което е от решаващо значение за разкъсваната от война страна.
Какво предстои?
Законът, който украинския парламент одобри във вторник, вече е в сила. Някои опозиционни депутати обаче се опитват да го отменят. Ярослав Железняк от либералната партия „Глас“ заяви, че ще лобира в международни организации, включително в ЕС, Международния валутен фонд и Световната банка, за да притиснат правителството на Зеленски да промени курса. Депутатите също така планират да подадат жалба до Конституционния съд с искане за отмяна на норматива.
