На 24 юли през 2001 г. Симеон Сакскобурготски, който е последният цар на България и е наследил трона, докато е дете, полага клетва за министър-председател на България. Така той става първият монарх в световната история, който си възвръща властта чрез парламентарни избори.
Симеон Борисов Сакскобургготски (докато е цар, Негово Величество Симеон II, цар на българите, или накратко Симеон Втори) царува в периода 1943-1946 година. Симеон Сакскобургготски, британската кралица Елизабет ІІ и белгийският крал Филип принадлежат към аристократичния род Ветини.
Симеон II e роден на 16 юни 1937 г. в София като първи син и престолонаследник на цар Борис III и царица Йоанна Савойска. Произхожда по бащина линия от рода Сакс-Кобург-Гота (Сакс-Кобург-Гота-Кохари) и от рода на Орлеаните. Майката на дядо му – цар Фердинанд, принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (1817-1907 г.), е дъщеря на краля на Франция – Луи-Филип. По майчина линия Симеон II е свързан с италианската кралска династия на Савоите и с черногорската династия. Негов кръстник е генерал Данаил Николаев.
Симеон II е роден с титлата княз Симеон Търновски е престолонаследник на българския трон. От смъртта на цар Борис III – на 28 август 1943 г., до 15 септември 1946 г. той е цар на България (официално: Симеон II, Цар на българите), но поради това, че не е пълнолетен от негово име управлява Регентски съвет в състав: княз Кирил Преславски (брат на цар Борис ІІІ), Богдан Филов и ген. Никола Михов. След Деветосептемврийския преврат през септември 1944 г. те са заменени от Тодор Павлов, Венелин Ганев (юрист, дипломат, политик) и Цвятко Бобошевски.
Симеон ІІ напуска България със семейството си – царица Йоанна и сестра си Мария-Луиза, след получено разрешение от новата власт, на 16 септември 1946 година. Така Симеон Сакскобургготски си тръгва от България, без никога да е абдикирал от престола. Някои смятат, че референдумът през септември 1946 г. е противоконституционен и нелегитимен, защото не е проведен в съответствие с действащата в страната Търновска конституция, която не предвиждала промяна на формата на държавно управление.
След дълги години в емиграция Симеон ІІ идва за пръв път в България на 25 май 1996 година.
Завръща се в страната през 2001 година. Сформираната от него партия Национално движение „Симеон Втори“ (НДСВ) печели парламентарните избори в коалиция с две малки партии (тъй като не успява да получи съдебна регистрация като партия). Симеон Сакскобургготски оглавява правителството в коалиция с ДПС, включващо и отделни представители на БСП (без официалната парламентарна подкрепа на социалистите). През 2005 г. прави промени в кабинета си, включвайки в него представители на партия „Новото време“ (създадена от депутати от дискусионен клуб в рамките на парламентарната група на НДСВ).
От 24 юли 2001 г. до 17 август 2005 г. Симеон Сакскобургготски е министър-председател на 48-то българско правителство. След спечелването на парламентарните избори става лидер на Национално движение за стабилност и възход (НДСВ), основано през 2002 година. Името му е променено на конгрес през октомври 2008 г. на Национално движение „Симеон Втори“.
Във външната политика основни приоритети на правителството на НДСВ са интегриране на България в европейските структури, членство в НАТО и поддържане на тесни икономически и политически връзки с Турция, САЩ и Руската федерация, както и със страните от Европейската общност.
Две важни събития се случват по време на управлението на НДСВ. На 29 март 2004 г. на церемония в Министерството на финансите на САЩ, България и още шест източноевропейски държави са приети за пълноправни членове на НАТО.
А на 25 април 2005 г. в Люксембург е подписан договор между представителите на България и Европейския съюз. В него се определят както датата за присъединяването (1 януари 2007 г.), така и финансовата помощ в размер на 3.6 млрд. евро за три години и реформите, които страната се задължава да осъществи през следващите месеци. Договорът от Люксембург е ратифициран от Народното събрание на 11 май 2005 година.
